Искра Веселинова

Неделна аларма

Публикувано

Не знам дали студът ме събуди пръв или съвсем не скритите вопли на Чочо, който ревеше пред входната врата след мъжа ми, тръгнал на дежурство. В четири сутринта, за Бога! Опитах се да игнорирам плачевните извивки, но, когато осъзнах, че скоро полиция, гражданска защита и фондация „Четири лапи“ ще задумкат на вратата, предпочетох да стана.
Едновременно с татко, чиято аларма на телефона е в състояние да вдигне на крак и далечен Китай.

Сега, ако не сте виждали как баща ми се опитва да си изключи алармата на телефона, нищо не сте виждали. Вие можете да ми кажете:

„Да, ама ние се возихме на голямото виенско колело в Лондон“.
„Е, и?! – ще отвърна аз. – Виждали ли сте как татко в просъница си спира алармата? Не сте! Какво ми се пъчите тогава?!“

И, както се казва, ще ви затворя устите. Тича той из къщи и натиска всичко друго, но не и това, което трябва да се натисне. Алармата пищи, баща ми ругае, препъва се с един обут крачол и незнайно защо, продължава да тича, а аз се нося след него, за да натисна проклетото копче. Разгеле, успявам, макар че горките китайци вече са на бойна нога, защото си мислят, че ги очакват въздушни удари.

Когато баща ми тръгва нанякъде, „Хаджи Дончо тръгва на път“ е просто нарицателно. Днес има пътуване в девет, затуй стана в четири и нещо. И започва Голямото Приготвяне на Великия Бял Вожд. Цифром и словом има едно ходене до тоалетната, евентуално и едно бръснене; обличане на фланелка зелена със сивичко един брой; обуване на панталон един брой; търсене на чорапи, сумтене, хлопане с чекмеджета, защипване на пръст с чекмедже и ругатни – пак по един брой.

Тук аз се обаждам от мизансцена:
– Татко, какво ровиш?
– Ами, търся си чорапи! – като отговорът е наситен с драматичен укор, демек, като няма кой…
– Приготвих ти ги още снощи.
– Ми, къде са?
– Ми, до ръката ти!
– А, да, тука са, интересна работа.

Следва Голямото Закусване на Прерийния Ловец. Препичането на филийки би включило алармите за пожар, ако ги имахме. Задължителното окапване с кафе. Покривката е чиста като девича кърпа, но пък всички трохи са на пода.

И накрая следва Голямото Приготвяне на Багажа за Великото Пътуване Отвъд Пределите на Окръга. Багажът се състои от червена раница един брой, оборудвана със сгъваемо джобно ножче, в комплект с отварачка за консерви, тирбушон, пила, чук, трион, бормашина, гъсенична верига за танк, противопехотна мина и ракета Земя – Въздух; кофа за носене на зеленчуци един брой и тънко яке за всеки случай – един брой. Толкоз!

Цялата дандания с приготовленията, отне не повече от тридесет минути. Ами сега? До девет часа има безкрайно много време, но това не смущава татко. Сега е времето за една хубава дрямка в хола, в уютната прегръдка на креслото, телевизорът с „ТВ Европа“ на макс, аз минавам и немилостиво му изтръгвам дистанционното от ръцете, намалявам говора до поносими децибели и баща ми обидено заспива.

Ние с Чочо излизаме на терасата да посрещнем изгрева и да си пием кафето. Хладничко е, чак пощипва. Усеща се есента във въздуха – някаква томителна тъга се носи на крилете на вятъра и гука с гълъбите, стрелка се с лястовичките и се утаява в короните на дърветата. Нито една жива душа няма навън. То се знае, кой друг е толкова загубен, че да стане в неделя в четири часа̀? Накрая онова подло диване се прибира първо, изразявайки огромна досада от присъствието ми, разполага се на любимата си възглавничка върху коша за пране, така че да не мога да извадя дрехите и да заредя пералнята и заспива с лазурното спокойствие на ангел.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *