Виктория Тинтерова

Неделно

Публикувано

– Тези хора /протестиращите/ казват, че нямат организация, ама…. И аз се чудя – защо не протестират за по-качествено образование, например, а …. искат да ядат и да имат пари? – почти цитат, Новата на Нова.

Тази, Новата на Нова, се носи насам-натам с комсомолски плам като един призрак на комунизъма и откровената глупост.

– Има една много хубава българска поговорка, която аз много харесвам – Баджака, сериозен и твърд, интервюира Каракачанов. И аз знам една хубава поговорка, която не харесвам, ама тя си е хубава, …..защото така.

Защо ли се занимаваме с тия типове, впрочем? Хората са на улицата. ТЕ са паникьосани, защото вече подозират, че са политически трупове, същински Реформаторски блок…. Но най-големите задници, най-големите мизерници, влечуги и пръдльовци се оказаха профсъюзите.
От друга страна, светът мърда. Интересува се светът от разни работи като култура, наука, от космоса… от разни годишнини.

Днес е стогодишнината от първото появяване на Мики Маус на екран. Когато бях малка и болна от грип да речем, много ме глезеха вкъщи. Обожавах да съм болна. Мама ми правеше попарки, играеше театър с кукли, над един чаршаф, закачен на вратата, аз си лежах и се кикотех, купуваха ми шоколад, дето по това време нямаше…. Пържеше ми пилешко бутче в тиган с масло и червен пипер и даже ми разрешаваше да си го ям в леглото. Даваше ми да си режа в кревата снежинки от салфетки в кревата и най-важното – не ходеше на работа, а си седеше при мен. Въобще – огромен кеф.

А татко като се върнеше от работа, полягваше до мен и ми разказваше разни неща. Например – чичо ми беше 4 години по-голям от него. Татко много обичал да ходи на кино, ама все никой не искал да го води, а сам още не го пускали. Веднъж чичо се сбил с някакви по-големи от него, а татко от другата страна на улицата, както кротко си играел на топчета, като видял тая работа, скочил, набил биячите и се върнал да си доиграе…

Много як беше татко ми, даже му викаха Бизона, а на нас – семейство Бизони. Както и да е… След този случай, чичо ми безотказно започнал да го води на кино. Баща ми направо издевателствал – искал да гледа непрекъснато, по цял ден Мики Маус. Знаел наизуст филмчетата, песничките, всичко… После, когато пораснах, щом даваха Мики Маус или Чарли Чаплин или Алф, ние двамата се заковавахме пред телевизора и се хилехме като луди … бизони.
Единственото, което татко ми сега познава е … Мики Маус и Чарли Чаплин.
Това всъщност е едно прекрасно бягство, нали?

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *