Искра Веселинова

Неделята на Ева

Публикувано

Събудих се с лоши мисли в главата и с някаква розова утайка от сънища, която полека се отцеждаше от ума ми. Осъзнаването ми сутрин винаги е болезнено. В съня ми имаше наситенозелени лози с огромни маслени листа и странна розова мъгла, увиснала между лозите. А после видях прозореца и безрадостното утро навън и чух горестните гласове на гълъбите.

Мисълта за каторжния кръг в кухнята и тягостната сметка за пари ме сломи. По вечния път към магазина нямаше нито един мъж. Две изтормозени от труд, раждания и мизерия циганки, ръкомахаха оживено до автомата за кафе. Доколкото схванах от пантомимата на едната, снощи е яла здрав бой. Синината около лявото ѝ око затвърди предположенията ми.

Бездомно куче с маркирано ухо се прозяваше на ъгъла. Миришеше на дим. В магазина също нямаше мъже. Само жени – вечните несретници, слугини, робини. Съпруги, дъщери и майки. Кухненски придатък. Магьосниците на пералнята. Опърпани, с демодирани протрити шубички, с разкривени от носене боти. Богините майки. Натоварени като катъри. С провиснали коси, с остатъци от отдавнашно боядисване. С ниско изрязани нокти и загрубяла като шкурка кожа на ръцете. Наследниците на Саломе.

Продавачките, със също толкова смачкан и уморен вид, работеха, като че ли с последни сили. И вероятно е точно така. Всички тези жени никога не са ходили на ноктопластика, не знаят как да си изберат правилния цвят фон дьо тен и не са се пръскали с нищо по-скъпо от три лева. В гардеробите им има по пет-шест дрешки, служили вярно през последните двадесет години. Нямат елегантни рокли, скъпи ботуши и никога не са пили „Чинцано Росо“.

Не са полюлявали сенки в сумрачни заведения, не са пушили пурети, не са флиртували с расовите жребци около бара. Омъжили са се рано и по любов. Веднага са впрегнали изучените от баби и майки домакински умения. Напролет са окичвали балконите с родопската шарения на губерите, проветрявали са, ръсили са лавандула в скриновете, чаршафите им са трептели от невинна белота, с аромат на продухано от остричкия вятър пране.

Родили са децата си в мъки и радостни сълзи. Кърмили са ги и стегнатите им гърди са увиснали, а коремите са се оплели в лилава мрежа от стрии. Животът ги е завъртял в грубия си вихър – много тревоги, малко усмивки, докато накрая устите им са се извили в мъченическа крива, оградена в рамка от горчиви бръчки. Дъщерите на Нефертити. Сестрите на Сафо. Дамгосаните от светите книги. Носителките на греха. Съблазнителките на „невинните“ мъже. Афродитите , Атините и Артемидите. Светлият път, по който животът идва на света. Пазителките на семето – като нар, пълен с червени сърчица от любов. Низвергнатите, мразените, битите, насилваните.

Ако Ева беше имала злост, освен любопитство и остър ум, навярно би убила оня никаквец Адам.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *