Искра Веселинова

Неделя…самоубийството е една от опциите

Да станеш в неделя сутрин в шест и петнадесет си е мъка, откъдето и да го погледнеш. Единственият почивен ден за седмицата.
А „Почивен“ е твърде относително..

Списъкът на нещата, които имам да правя е толкова голям, че ми се налага да го прехвърля на електронен носител, а написаното на хартия да отнеса в градския архив, където архиварите да заведат специален отдел „Неизпълнените задачи на Искра“.

Бодри бабешки гласове ме изваждат от сънения унес, с който наливам кафето ту в устата, ту в пазвата си. Бабите и дядовците не спят, те са свежи и весели като краставички и са плъзнали по магазини и сергии – да купят два картофа, един морков и четвърт сирене и най-вече – да правят калабалък. Индивиди на моята възраст се срещат рядко и са предимно мъже, на които веднъж в седмицата се пада нелеката задача да напазаруват, при това да напазаруват правилно, а не да ги пратят за сирене и масло, а те да се върнат с бебешки мокри кърпи и стек бира.

Облачно е, мирише на бензин, във въздуха се носи сива мръсотия и залепва навсякъде. Поглеждам с копнеж към книгите, наредени апетитно в библиотеката.
Правя списъка за пазаруване. Драскам отвлечено с ужасни йероглифи и съкращения, така че, ако след хиляда години някой открие това парче хартия, учените има да си блъскат главите и да се чудят що за писменост е това. „Вероятно – ще каже някой мастит професор по време на лекции пред дълбоко незаинтересуваните студенти – става дума за напълно непозната досега писменост, което отваря епохална нова страница в откритията на науката за двадесет и първи век. За следващата седмица, колеги – есе на тема „Творчеството на Искра Веселинова и как то се е отразило на повишаването броя на самоубийствата сред четящите във фейсбук“.

Периодично из фейса се появява мила снимка на билетче от шест стотинки и отдолу надпис:“И на вас ли ви липсва онова време?“ Сякаш най-голямото щастие за всички нас е била евтинията в градския транспорт. После започват да се нижат спомени за евтини банички, бозички и рогчета. Все за това ли ви е мъчно-за яденето? На мен ми липсва друго – в онези времена имаше романтика. Бога ми, имаше! И тя не се губеше между силиконовите гърди на разни плеймейтки, не грееше в мастилото на нечии татуирани бицепси, не се усмихваше с издути устни, не се тагваше в Дубай. Имаше я. И беше красива. Колко жалко, че за много хора романтиката е била в евтините закуски.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *