Виктория Тинтерова

Некои съображения за Вежди и не само…

Вежди Р. тотално разби детската ми вяра в относителната нормалност на управляващата класа. Възпитана съм да имам респект към институциите. Т.е., за да не ме обвинят мигом в комунизми, да обясня: Начи пресичам на зелено, на пешеходна пътека, като викат да карам със 70, карам със 70; полицаите помагат на хората, когато са уплашени, за учител не се казва лоша дума от родител пред детето, след 9 сутрин не се тупа, между 14 и 16 часа бабите се оставят на спокойствие, на театър и опера се ходи официално облечен, а зимата се носят обувките на токчета в плик, че да махнеш калните ботуши… В театъра не се шуми, не се яде нищо и като свърши, ставаш на крака на артистите, също така, като минаваш покрай хората, че да седнеш нейде по средата, минаваш с лице към тях, а не със задник. Киното е седмото изкуство, най-достъпното за народа, там също не „люпят“* семки, нито се ядат шумолящи бонбони. За работа и училище не се закъснява. За срещи също. На обществени места не се пръцка, всъщност това се прави само в тоалетната. Неприлично е да ти е полуизтрит лака, да са ти мръсни ушите и врата, да не ти е изгладена дрехата. В телевизора, във вестника, работят умни хора и говорят правилно български. Гласува се, защото и от теб зависи… Хората се уважават, защото ….така! И разни други такива неща, които улесняват живота на и в стадото… Едно от тях, което не споменах по-горе е, че е адски смахнато да се краде съкровище от министър и директор на музей. Чудите се какво искам да кажа ли? Ами Б.Димитров, от скоро покойник и В.Рашидов, обикновен, дългогодишен простак, бивш министър на културата и настоящ депутатин, една нощ организирали полиция и въобще такива некви служби и много тайно откраднали Панагюрското съкровище от Пловдив, където то било на турне, ама някой си не искал да го връща. Голям смях паднало. И други такива бели и калпазанъци смешни правили, докато ни управлявали… Напирмер в смях и закачки Б.Димитров измислил тия вампири, че да си имаме и ние като румънците нещо такова страховито. И там голям смях паднал. Въобще, те такива неща стават, докато спите и в буквалния и в преносния смисъл. В смях и закачки минаха 30 години и …. всичко, дето ви изброих горе се оказа една измама, за която обвинявам родителите си. Ама, че терористи са били. За кво ми бяха тия правила, бре хора? Можех да си живея спокойно, да се кикотя в некое министерство с добра заплата и да си свиркам.
––
Видях табела на стадион, на който тренират деца забранителна табела, възпитателна, така да се каже:
„ТУК НЕ СЕ ЛЮПЯТ СЕМКИ!“

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *