Яяя......

Неразпечатан спомен

А слънцето е още неизплакало,
и неизтляла песента на птиците,
но жадни се събуждат стръкове,
щурците си намятат ямурлуците.

Приведеният силует на старата лоза,
размахът на прелитащата пеперуда,
изтикват миналото и нощта,
разпуква свойта тънка слюда.

И тихо е, далече не като преди,
и сякаш тъмното в отблясъците стене,
измива се денят и предстои
един неразпечатан спомен…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *