Яяя......

Не името прави човека, а човекът името

Публикувано

По повод това, че една приятелка във фейсбук каза, че вече започнала да се срамува от името си (Йорданка) покрай обезценото такова на софийската кметица, ето следната, автентична и разказана от баща ми история.

Преди много, много години, в ония тъмни и мрачни времена, когато ужасните ужасни комунисти управляваха, направляваха и рушаха нашата страдаща под тежкия комунистически ботуш ро́дина (а към днешна дата о́бична, демократична и водеща ни право в светли бъднини държава) и ни измъчваха с прави булеварди, равни шосета, симетрично разположени плочки по площадите, ах, тези гадове гадни!, че и ги фугираха не щеш ли, за още повече мъка и поквара, в девненския завод „Девня Цимент“, служел на тия вампири червени и орки съсипващи всинца ни, главният счетоводител на предприятието другаря Келешев.

Добър или лош в работата си е бил – историята, ще рече баща ми, мълчи. Защото не знае чак такива подробности. Знае обаче, от собствен опит, друго нещо за него.

Наложило му се…абе, какво му се наложило – наредила му тогавашната власт, на баща ми имам предвид, в лицето на окръжния комитет на БКП (долни типове такива!) да се обади, да телефонира един вид в „Девня Цимент“ и да се поинтересува, като как могат да се доставят няколко палета с цимент в подопечното му село, за да бъдат използвани за ремонтни дейности и други подобни неадекватности целящи да направят живота на населението още по-тежък. Може би именно плочки да са полагали по тротоарите по него време…

Само са вметна, че плочките, които са по тротоара около нашата къща например, са редени в началото на седемдесетте – седемдесетте! 1970-те!! И не са мръднали! Фугите им са непокътнати, ей! Съвсем сериозно говоря, ще ви ги снимам като се сетя.
Ама наистина – отвратителни комунисти!

Та, обадил се баща ми, но тъй като тогава не е било като сега – всеки да си ходи с телефона в джоба и ако поискаш да можеш да звъннеш и на чистачката дори, имало там два-три телефона в указателя, пък кой ще ти вдигне на тях не било предварително известно.

Зърррр и отсреща някой казал „Ало?“
„Добър ден – отвърнал баща ми и се представил – обажда се кмета на Невша, Славов. С кого разговарям?“
А накъде в края на линията някой извикал възторжено:
„Келешев съм, Келешев съм, но спокойно – името не е хубаво, но човекът не е лош!“

Действително, не бил лош човек, така казва баща ми. Ако и фамилното му име му да било кофти.
При Йорданка обаче, софийски кмет и кофти управник, нещата са наобратно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *