Яяя......

Не името прави човека, а човекът името

По повод това, че една приятелка във фейсбук каза, че вече започнала да се срамува от името си (Йорданка) покрай обезценото такова на софийската кметица, ето следната, автентична и разказана от баща ми история.

Преди много, много години, в ония тъмни и мрачни времена, когато ужасните ужасни комунисти управляваха, направляваха и рушаха нашата страдаща под тежкия комунистически ботуш ро́дина (а към днешна дата о́бична, демократична и водеща ни право в светли бъднини държава) и ни измъчваха с прави булеварди, равни шосета, симетрично разположени плочки по площадите, ах, тези гадове гадни!, че и ги фугираха не щеш ли, за още повече мъка и поквара, в девненския завод „Девня Цимент“, служел на тия вампири червени и орки съсипващи всинца ни, главният счетоводител на предприятието другаря Келешев.

Добър или лош в работата си е бил – историята, ще рече баща ми, мълчи. Защото не знае чак такива подробности. Знае обаче, от собствен опит, друго нещо за него.

Наложило му се…абе, какво му се наложило – наредила му тогавашната власт, на баща ми имам предвид, в лицето на окръжния комитет на БКП (долни типове такива!) да се обади, да телефонира един вид в „Девня Цимент“ и да се поинтересува, като как могат да се доставят няколко палета с цимент в подопечното му село, за да бъдат използвани за ремонтни дейности и други подобни неадекватности целящи да направят живота на населението още по-тежък. Може би именно плочки да са полагали по тротоарите по него време…

Само са вметна, че плочките, които са по тротоара около нашата къща например, са редени в началото на седемдесетте – седемдесетте! 1970-те!! И не са мръднали! Фугите им са непокътнати, ей! Съвсем сериозно говоря, ще ви ги снимам като се сетя.
Ама наистина – отвратителни комунисти!

Та, обадил се баща ми, но тъй като тогава не е било като сега – всеки да си ходи с телефона в джоба и ако поискаш да можеш да звъннеш и на чистачката дори, имало там два-три телефона в указателя, пък кой ще ти вдигне на тях не било предварително известно.

Зърррр и отсреща някой казал „Ало?“
„Добър ден – отвърнал баща ми и се представил – обажда се кмета на Невша, Славов. С кого разговарям?“
А накъде в края на линията някой извикал възторжено:
„Келешев съм, Келешев съм, но спокойно – името не е хубаво, но човекът не е лош!“

Действително, не бил лош човек, така казва баща ми. Ако и фамилното му име му да било кофти.
При Йорданка обаче, софийски кмет и кофти управник, нещата са наобратно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *