Яяя......

Не казвайте на мама!

Публикувано

От Траяна Кайракова

За никого не е тайна, че учителските деца са ощетени още от раждането си. У дома това също не е изключение. Аз не питам първо „кой те удари“ или „кой еди-какво си“, аз питам „Ти какво си направил/а?!!!“. Не им е лесно на моите, ама и не са умрели още.

Дъщеря ми беше на около 5 годинки, когато отидох да я взема от детска градина, и в момента, в който я изведоха, само дето не получих удар. Половината ѝ лице го нямаше, ама буквално. Спъва се на двора /според нея Мими нарочно я е бутнала, ама хич не питам аз/, хлъзва се по лице на плочника и светеше само едното ѝ око. Другото беше кървава картина, вече позасъхнала. Госпожата откачила и казала, че веднага ще ме извикат. Детето ревнало с глас: „Нееее, не казвайте на мамаааааааа! Ще ме убие!“. Като се замисля сега, че и тогава, знам откъде идва тази реплика.

Когато се карах за нещо, докато бяха малки, коронните ми реплики /че и до днес/ са „Мисли с главата си! Внимавай какво правиш! Ще сгафиш нещо, не дай си Боже, пък ти се случи нещо, ако оживееш, аз ще те убия! Чуваш ли?!“. Къде на майтап, къде наистина, толкова ми е акълът, ама децата това са запомнили.

Днес излизаме от работа с фелдшерката на нашето училище. Пекнало едно слънце, пушим и предвкусваме удоволствието от предстоящите почивни дни. Таман да тръгнем и телефонът ѝ звъни.

Да. Какво? Какво! Ама тя е до мене. Ама как да не ѝ казвам, бе?! Ти чуваш ли, майка му е до мене, как няма да ѝ кажа!

Аз наслушвам с едно ухо, ама ме е напекло и твърде не се впечатлявам. След третото „какво“ във фалцет, нещо ме присви под лъжичката.

– На мен ли бе? – питам.

Фелдшерката маха неопределено с ръка и ми прави знак да изчакам.

Дай му едно направление за Бърза помощ, че за по-сигурно. Тъй ли? Аха. Напръска ли го? Добре! Какво? Ще ѝ предам, добре, добре. Айде!

– Кой бе, жено? Какъв спешен?

– Синът ти, кой?

– Ама ти сериозно ли? Какво за него, що не ми е звънна, бе? Ще го убия!

– Затуй де!

– Какво затуй?

– Ми да не го убиеш.

– Стига бе, жена, думата е такава.

– Паднал си на китката.

– Майкоооооооооооо. Коя?

– Да и той така казал, че първо това ще питаш. Да ти предам, че не го боли много, лявата е и остава на училище, щото може да пише с дясната. Пък и си казала, че ако не излиза черво и няма много кръв, не се мре от болка. Колежката го е замразила със спрей, смята, че няма нищо лошо, ама не ѝ дал да ти звъннат.

Ще го убия, казвам ви, ще го убия! Още не се е прибрал от училище, значи не е толкова лошо, нали?!

Източник: ЛОШИТЕ МОМИЧЕТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *