Не се страхувайте, ще пораснем!
Ще преживеем всички национални страдания. Правили сме го. Неведнъж. Ще свикнем да бъдем свободни. Ще спрем да се снимаме в снизходителните прегръдки на Вождове, ще се отучим да търсим одобрението в презрителните им усмивки, ще се научим да искаме от тях повече, много повече.
Младежите ще разберат, че да членуваш в младежката организация на която и да е партия е обида за тях. Ще се научат да не търсят облаги, защото в душата на всеки човек, без изключение, има едно търсене на връзка с прекрасното Божествено присъствие, с тишината на правдата и доброто.
Ще се научим да бъдем гневни, когато трябва и благи, когато е нужно.
Ще надскочим ниската летва на фобиите и омразите.
Ще обърнем поглед към бъдещето. Защото нито животът, нито Божият свят свършват с нас, след нас идат други и ние трябва да им оставим светло наследство. Сигурна съм, че така са мислели онези, които в тайни съзаклятнически нощи, в дописки по вестници, в събиране на съмишленици и оръжие, осъществиха Съединението. Мир на светлите им, чисти души!
Дано да ни е дадено да бъдем не просто по-добри хора, а по-добри българи. Стига сме писали с мрачен патос, че не, няма да си честитим Съединението, защото… Всяко едно „защото“ го направихме ние. И докато мазохистично се наслаждаваме на собственото си измислено безсилие, докато нискочели хоминиди ни учат как да живеем, ще е все така. Но и това ще мине.
Ако не ние, хората след нас, ще се научат да бъдат свободни, честни и верни. Затова, да не скверним паметта на великите преди нас. Да се смирим и да бъдем благодарни. Ако сме малки, виновни сме си само ние.