Виктория Тинтерова

Ние и нАуката

Публикувано

Николаев вика, че нищо не разбира от барокамери. Ми, то наистина няма как човек да разбира от всичко. Ама има спецове, които може да попиташ, има интернет, има синодални старци по разни институти… Въобще, във времената на световния информационен  разкош, да си журналист, да имаш цял ден да се подготвиш по някаква тема и да се изтъпаниш пред хиляди хора неподготвен е поразителна …глупост.

Да ви разкажа една работа. През 1989 г., в края на септември, с двама приятили отидохме в Гърция на почивка. С кола. Последният ден си купих ботуши. Високи, т.нар. – войнишки, до коляното, с шита подметка от гьон и ниски токчета, естествен цвят на кожата – като на пролетна детска дрисня, както каза единият приятел. Отвътре топлички, с фин дунапрен. Начи,казвам ви – истински разкош и мечта!

Имаше един малък проблем – аз нося 38-ми номер, ама нямаше, та си купих 42-ри. Много важно, стелки, памук отпред….. все някак щяхме да се оправим с ботушите, заедно и именно!

От Гърция отидохме в Италия. Ботушите не прибрах в багажа, а си ги оставих до мен, на седалката, та да съм готова във всеки един момент на застудяване да ги обуя. Три дни пътуване из Югославия все беше адски топло. Вечер, като спирахме да спим някъде, носех ботушите с мен, до леглото, та като се събудя да си ги видя веднага и … да ги обуя, ако внезапно е станало студено.
Но не… – топло, ама толкова, че за джапанки /мамка му!/ и плаж.

Оставиха ме мен приятелите в Италия, на гости на моята любима Соня. Ботушите – до мен, нали се сещате. Две седмици беше толкова топло, че сутрин, като станех и видех тъпото слънце облещено, се вкисвах. Да имаш такива ботуши и да не можеш да се пофръцкаш в Падуа с тях, си е една…. ГОЛЯЯМА ФУТБОЛНААА ДРАМА.
Но драмата се превърна в древногръцска трагедия, съвсем наподобяваща Антигонината, когато се върнах в България и беше също адски топло.
На 16-ти октомври!

Опитах да ги обуя около 30-ти, но се върнах от спирката, щото щях да пукна от жега….

Най-сетне, една сутрин, на 6-ти декември застудя достатъчно, че да ида с тях на Никулден на гости, без да се излагам твърде…. Пак ми беше много топло, ама нали старият гъзар е казал:

„От студ умри – гъзар бъди!“

При мен беше обратното….

Това е моето научно доказателство, че глобалното затопляне не е от днес.

Виктория Тинтерова

––

Чапай и Петка бягат от белите, скачат във Волга и започват да плуват бързо в колона към отсрещния бряг.

– Чапай, влезе ми риба в гъза!
– Плувай, плувай, не е риба….

Още едно доказателство как може да се издъниш с ентусиазъм от непознаване на разни работи….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *