Виктория Тинтерова

Новинарски звуков фон

Един приятел тук припомни за игра от детството ни – две топчета с връв, които трябваше бързо да удряме едно в друго и те фърчат нагоре-надолу… сещате ли се…

Докато тренирах за съвършенство, късах нервите на всички вкъщи, щото те издаваха едни невероятно неприятни, но за сметка на това отвратителни звуци. Те иначе много ме обичаха, естествено, но в този период ме гледаха като че ли Злото в чистият му вид се е заселило в апартамента.

По това време имах и една триола. Триолата е музикален инструмент-свирка, с различни звуци. Изглеждаше много дружелюбно, бяла и лъскава с шарени клавиши, та мама ми го купила. Имах и малко, бяло роялче, на което се бях научила да свирукам Котешкият марш. Начи представете си – топчетата се редуваха с триола, а след нея – роялчето.

Един път мама не издържа, каза много мило – Ети, така ми викат роднините, дай я, маме, тая триолка… Аз веднага ѝ я дадох доверчиво, а тя я метна през балконската врата. Живеехме тогава на петия етаж.

Такъв е и новинарският и управленски звуков фон по наще земи. Каракачанов се редува с Хекимян, който се редува с Николаев, който се редува с …. Каракачанов вика, че сме се гетовизирали. От гето идва гетовизирал. А, добрутро, Каракачанов. От Марс ли падаш? То не че като го е открил това и като го е казал, ще се отгетовизираме….

Едни протестират с хоро срещу лош път. Що с хоро, не мога да разбера, какво символизира това хоро? По бих ги разбрала с вили и лопати, ама ся… Котешкият марш. Това е. Фалшивите звуци на едно фалшиво роялче. Цял народ научихме само Котешкият марш на един пръст, не на четири ръце, не дори с две ръце…. Цък, цък… мъка, мъка. И като си представя, че сами си избрахме тия каракачановци и сидеровци и борисовци…. Че и хора́ им играем. А колко е лесно – бааам през балкона от петия етаж.

Както е казал древният, комунистически мъдрец – войнишката служба е тежка, но за сметка на това продължителна.

………………………..

Не знам как да я формулирам мисълта си. Ама ето я – Журналистите непрекъснато показват безумни безобразия в болници, по пътища, в министерства… въобще къде ли не. Ама страшни безобразия, отвъд границите на нормалното. Да се чудиш как още сме живи. Обаче иначе управлението, викат си било супер. Не питат защо, аджеба, става така… Не ги ли интересува, или са просто тъпи? Какво е? Аз ли нещо не съм в ред с мисленето, щото мисля, че това управление е убийствено, в буквалният смисъл.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *