Яяя......

Новини, мазурка и сода бикарНобат

Публикувано

Тази вечер реших да гледам новини, понеже го правя веднъж-дваж годишно и е направо срамота да съм вечната Богиня на неадекватността. Гледах ги. Черна статистика, подтискаща информация и никакви мемета! Е, това за Карнобат и селскостопанската авиация беше ободряващо, но не съм много учудена – явно в този град държат на дезинфекцията и по тази причина хлебната сода е кръстена сода биКАРНОБАТ.

Обаче новините ме депресираха и затова направо полетях към кухнята, за да изтрия тези тегави мисли с готвене. Естествено, за тази цел ще трябва да сътворя нещо сладко, макар че в хладилника има половин тава тиквено брауни, но когато става въпрос за психическа стабилност излишъците от сладко са оправдани!

И така: какъв десерт да омешам набързо? Реших да е нещо, подходящо за кризисни ситуации, а именно една „Мазурка“. Не, няма да танцувам над котел, в който ври адска смес с око от жаба и крило от прилеп. Пък и откъде да намеря прилепи, след като ония самолети в Карнобат ги изтрепаха днес? То уж и над София щяха да пръскат нощес, обаче явно карнобатчани са свършили цялата работа в национален мащаб, така че няма нужда да затваряме прозорците в 23:30, нали така?

Нека се върнем на Мазурката. Това е традиционен полски сладкиш, а ако си спомняте Хитлер нападнал Полша и в края на краищата умрял, следователно един полски сладкиш може да утрепе и коронавируса, надявам се. Освен това се прави лесно.

Първо включих фурната, после набързо отмерих 130 гр. орехи (княжески) и ги запекох в тиган. В една купа забърках гневно 2 яйца със 180 грама захар и докато им съсипвах молекулите, ръснах  малко ванилия. Според рецептата трябваше да добавя 100 гр. стафиди, обаче нямам, така че грабнах един остър нож и с инквизиторски хъс накълцах 100 гр. сушени сини сливи (все пак именно сините сливи могат да оправдаят покупките на многото тоалетна хартия). Смелих орехите и ги метнах с разчленените трупове на сливите в оная мазурчеста смес. Накрая остана брашното (120 гр.) и един бакпулвер. Взех една правоъгълна тава, застелих я с домакинска хартия, изсипах тестото и садистично го размазах на равен пласт, дебел към сантиметър – сантиметър и пол’вина, не повече. Доволно метнах тавата във фурната и мазурката се пече към 17,5 минути. Така пишеше в рецептата – петнайсе-двайсе минути.

Вадя, режа на квадрати и така се получават едни сладкишести бисквити. Веднага занесох една чиния на мъжа ми, първо, за да дегустира и второ – да му смекча гнева, че ще трябва да се пъне да яде не само тиквено брауни, ами и мазурка, при положение, че му е забранено да обикаля по планинските чукари и да вае аполоновска фигура, за което аз нямам вина – то за тая работа има вече три тома мемета..

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *