Виктория Тинтерова

НОВИЯТ КЛИП НА БАЦЕ

Всяка прилика на действителни лица и събития е съвсем истинска

Баце седи на малка маса в гореща, обляна от слънце зала на тутраканското читалище. Около него разни много ошмулени от живота хора чакат да се подпише на фланелки със собственият му лик. По едно време влиза младеж с оператор и казва, че има уговорка със Севда ТВ, за да пита Баце за чекмеджето и милионите километри магистрали. От опашката изскача нагласена като за селски сбор тутраканлийка на видима възраст към 70 и с тяло и цялата страст, на която е способна, почва да брани Баце. Крещи разни работи срещу всички, които не са бацевисти. Баце се ядосва и виква:

– Остави го тоя, бе, те това искат… – скандали, демек.

Тутраканлийката не спира.
По едно време някакъв глас казва:

– Ела тук да се снимаш, бе… – и да си ходи да не прави циркове, нали.

Жената млъква рязко, сяда до Баце, усмихва се щастливо, сякаш досега нищо не е било, дава си фланелката, той се подписва, прегръща я бащински, усмихва се коцкарски, двамата накланят глави един към друг и – Щрак! Готово. Една минута щастие! После жената става и сякаш не е била в рая, продължава да крещи, там където е спряла преди фотото.

– Айде, айде, всички се снимахте … – казва Баце с презрение и с невероятна за фигурата си бързина хуква през фоайето, спуска се по стълбите, пресича малкия площад и се шмугва в жипката. Севда, доста надебеляла и с раница отпред, на корема, че да не ѝ свият нещо феновете, понеже ги знаем кви са…. едвам смогва да го догони. Сядайки, Баце промърморва нещо неразбрано за Христо Иванов и Божков. И после – гааааз! Обаче се сеща нещо, спира, отваря прозореца и пак изтърсва някаква налудничава глупост…. После, ама не тъка-тъка, а с 200 изчезва в… мрака. Зад него остава огромен облак тутракански облак прах, който обвива бавно фенките, които продължават да каканижат нещо любовно за него. Още две-три коли едвам успяват да го догонят.

И просто няма начин да не се сетиш за:

— Тук едно дреме бе окачен портретът на негово величество императора — обади се той пак след малко — на същото място, където сега е огледалото.
— Да, имате право — отговори господин Паливец. — Там бе окачен, но мухите го бяха изпосрали, та го вдигнах на тавана.

Виктория Тинтерова

На този шедьовър на читалищната самодейност, със звук и картина, можете да се насладите ТУК, благодарение на https://fakti.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *