Крум

Ньоки!?

Викам си – Треа да огранича макароните в храненето си – стига с тия високо-въглехидратни храни!
…и за тва се фанах да праа ньоки!
Демек – не у гъзо, а у дупето? – глас от „публиката“, застрелян 4 секунди след запитването (в къв свят живеем, начи…)

…та така де – ньоки, брадърс & систърс!
Бързи, смели, сръчни…оф – не бе!
Ньоки – бързи, лесни и предполагаемо вкусни!
Нали?
НАЛИ?

Хубуу тогава – зимам некви полуфабрикат (щото секи знае, че „първите ньоки са за кучето“ (за чие куче, обаче -историята си трае кат гъз с древно египетски запек)
Продължавам напред, както призоваваше едно наше славно момче.

Чета аз предписанията:
Фърляш, вика тенджера с подсолена водичка на печката (ама на котлона, ей!) – дадено.
Кат кипне водата пращаш ньоките да дирят рапани – фърляш без да гледаш – дообре.
После, вика, стоиш и дебнеш с пушка заредена като за пъдпъдъци – оп! – засечка – аз ш’дебна с харпун, ебал съм го!
Като изплува некой ньок да се оплаче – веднага стреляш и вадиш със серкме!

Проблем!

Живея на половин хуй разстояние от морето, ма неам такъв инвентар. Ползвам некъв скучен черпак – вилица за спагети.
Сичко точно. Пуснах ньоките да поплуват у врела вода (търсиха рапани, ама – курец!) и кои изплуваха да земат въздух ги гребнах с черпако-вилицата, да ги спася нали.
Имаше инатливи копелдаци, дето не искаха да изплуват, ма ги спасих – зорлем!

И!

И резко си дадох сметка (на енергото, мобилния и други ш’давам сметка след 20-то число), че тия ньоки са ми некви юноши бледни. Бе, не ме кефят така и тва си е!

Чета още предписания:

Ако нещо не те кефят, мое да ги пратиш на плаж – в тиган с масълце, ама за кратко, да не станат на сачми – амуниции за прашка! Ахаа, разбрахме се!
И пак се курдисвам на печката, ма тоя път въоръжен със силиконова шпатула и дебна шибаните ньоки да не станат негри.
Опазих ги!

Поръсих ги със сол, малко черррно пиперче …абе, я да не съм такава скръндза – наръсих и червен пипер,малко чесън за шмъркане (демек-на прах) и обилно настърган пармезан.
Пфф…бах’ тия ньоки и верицата им италианска!

Обаче…(нема отърване от „обаче“, ей!)
Обаче целата оратория пак ми бие на кухо – дрънчи на изядена лани консерва Копърка…fuck…

Фърлям се върху компа да издиря некъв подходящ сос, та да доудавя тия ньокита!
Сем’се хиляди резултата – ебаааси кефа!
Чета …
…и като се почнаха едни кедрови ядки, пресни босилеци и ригани, подправки на иврит и хинди, люспи от злато, левурда (напикана от девственица между 5-то и 17 – то число), пакистанска майонеза, диворастящо мушкато, чесън от Гуадалахара, соев сос (от корейци евнуси), японски бахар (и бахур – пак от там), непалски чери домати… получих тежка форма на „пичка ви лелина“ и заебах сичките 86 отворени раздела!

Ше ви еба и световната кулинария!
Огледах се.
Осъзнах се.
Имам катък.
И малко филенце от свиня даже.
Импровизацията е майка на „Ебалсъмвизасуканитерецепти“
Точка com.

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *