Виктория Тинтерова

Няма леви, няма десни – ще вървим…на майната си!

Публикувано

Телевизорите ни разделих на разни. Едни млади типчета ни тургат в рамки и са много важни и доволни от умозаключенията си. Гледат сериозно и изглеждат като хора, които си вярват. Допускам, че ако ги питаш, няма да могат да обяснят защо герб, например, са десни, а Христо Иванов, още по-десен. Даже демократично десен, докато герб… бе мамата си трака.

Въобще, такава какафония стана, че няма разплитане. Кадиев, който е ляв, предложи да се вдигнат данъците, щото да има пари. А разни десни ги чух, че няма да дигат ни данъци, ни билети за транспорт.

Тази философско-идеологическа вакханалия почна с:
– Децата са българчета. /в семейството/ – Николаев за едно детенце, което починало от отравяне с нещо.

Очевидно е важно какво е детенцето…. Ако е миганче, не е толкова тъжно, нали. Безумие, драги зрители. Същото като на Хараланът, който харесва италиански философ, въпреки, че е антифашист. Така е и с атентатите. Французите са по за съжаление, като загинат от афганистанците или палестинците. Как неусетно станахме фашистоиди, а? Или просто тъпаци. Някак не забелязахме кога стана тая работа.

Чета едно писмо на Ицо Хазарта, в което се оправдава или обяснява участието си в концерт в подкрепа на герб. В подкрепа, няма съмнение, нали?! Та в това писмо се много сърди на Да България ли, на ДСБ ли, не разбрах точно, щото тия вече въобще не мога да ги разбера… Сърди им се, че гласувал за тях, за да …. „да пазите моя интерес пред хищници като Ердоган или Путин“!

Четох, четох и пак се връщам на хищниците, от които РБ и прочие трябва да опазят Ицо Хазарта. Аха да го разбера какво иска да каже и се представих как Ердоган и Путин, озверели от глад, на тайна вечеря ядат Хазарт алангле, шпикован с чесън и морков с пържени картофи. Изяждат го, топват си ръцете в купичка вода с лимон, оригват се доволни на песен на Хазарта и доволно отиват да си легнат.

Ако успеем да се измъкнем относително нормални от гербавото време, начи сме железни, да знаете!

Виктория Тинтерова
––––-

Един човек, Пешо, помолил свой приятел психиатър да му покаже лудницата, в която работи. Не бил виждал и му било интересно. Вървели, вървели, психиатърът разказвал разни неща за лудите и стигнал до един, който седял в една стая, клател се и много тъжно повтарял:
– Мария, Мария, Мария…
– Кво му е на тоя? – попитал Пешо.
– Ми бил влюбен в една Мария, но тя се оженила за най-добрият му приятел и полудял от мъка…
– Ей, горкия! – съжалил го Пешо.
Продължили нататък и стигнали до една желязна клетка, в която един се мяткал и си скубел косата и крещял с цяло гърло:
– Марийо, Марийо, Марийо!
– А тоя? – спрял се Пешо.
– Тоя е мъжът на Мария!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *