Виктория Тинтерова

Обществото – това сме ние… Ние ли сме!?

Публикувано

Телевизорите, в лицето на Харалан и разни психолози, днес ни обвиняват, нас, Обществото, че не сме спасявали безспир жени от насилие, независимо дали са се оплаквали или не.

*Вчера пък написах тук нещо за един отвратително мърляв вход на болница в провинцията и много хора ме обвиниха, че съм мързелива, че обичам кочината и че не се интересувам…Даже една Костова, моя стара съученичка ми каза преди седмица, че аз съм виновна, конкретно аз… За тва… Аз, като представител на Обществото.

Взех си бележка и си направих една програма за днес.
Защото стига с това ДАНО,
В нашите ръце е нашето бъдеще,
От нас зависи и
Държавата, това сме ние –
Паоло Куельо и сие.
То само днес няма да ми стигне, ама така – степ бай степ ще се справим.

Та:
1. В 10 часа тръгвам на оглед по комшиите. Звъня, те ми отварят, от вратата питам – „Ти днес тормози ли жена си?“ или „Теб днес мъжът ти би ли те?“
Ако забележа стъписване, избутвам човека и отивам в хола. Ако видя прах по телевизора, захвърлени смърдящи мъжки чорапи на пода, цигари със запалка или, Боже опази, пепелник с фас и празна бирена бутилка на холната масичка, начи нещо не върви в това семейство. Тогава веднага отивам в общината и пускам сигнал. Трябва да обиколя днес поне 10 семейства. Да си взема точилката….

2. Към 12 часа ще хапна една баничка с боза и ще ида до някоя болница, да помета наоколо и да събера калта, прахта на купчинки. Ще снимам и ще пратя снимки в Нова и ще пусна тук. Да си взема метлата…

3. Към 3 часа ще потърся някой протест, да го подкрепя. Близък до сърцето ми е този за един път към Н-ското село, но е малко далеч, а пари за бензин нямам, че поскъпна…така че ще се огранича до рамките на София.

4. Към 4 часа ще мина през Топлофикация да пусна една жалба. Утре в електричеството, в други ден – ВиК-то. До края на месеца, до всички А1, А2… и т.н. През декември – министерствата.

5. Към 5 часа ще се прибера да набия детето, така превантивно, та то да се разреве и възмути и да излее агресията си вкъщи, да не я носи в училище.

6. Между 6 и 7 часа ще прегледам учебниците на детето, че да открия нередности в текста и да пиша до МО.

7. Към 7 ще направя салата и ще сготвя нещо вкусно, че да не ме набие мъжът ми като се върне от работа, че нали ги знаете мъжете, Кабка ви ги разказа оня ден…. Зли същества.

Аз се чудя – кво му беше на комунизма? И такива като Харалан и Биков с тезисите за свестно кино си имахме и икономиката, викат, куцала, и доносите си бяха ком ил фо, и заплатите бяха ниски…..
На сегашният комунизъм му викаме демокрация.
Дет се вика – най-мразим расизма и негрите.

………………….

*Гледам репортаж от болницата в Благоевград. Голяма болница. Около входа на спешното отделение е истинска кочина – опадали плочи от облицовката, около пълните с пръст, не с цветя каменни саксии – фасове, хартийки и въобще боклуци…. навсякъде изсъхнала кал, че отдавна не е валяло, тук там, в далечината се мерват небрежно залепени некролози…. Отвратително. Допускам, че е скъпо да се възстановят плочите от облицовката, ама да се помете и да се посядят растения не е със сигурност. Всеки ден да се мете…. Чудя се как директорът на болницата всяка сутрин минава спокойно през тази кочина и си влиза спокойно в кабинета? Егати как свикнахме с грозното …….

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *