Яяя......

Объркан свят

Обичах някога на стълбите зад къщата да сядам,
без глас и без слова
да питам мълчалив вселената огромна,
защо съм тук?
Не можех да си спомня, къде съм бил преди това…
Когато поотраснах, поех по стръмната пътека на баща си
изпълнен бях с мечти за бъдещ свят далечен,
по-чист и по-човечен.
Тогава се заклех да бъда сам – невидим стрък в поляната, зелената…
Да не участвам в кръговрата на вселената.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *