Виктория Тинтерова

Онези първите…

Публикувано

Знаете ли какво си мисля – през онези, първите години след 89-та, мизерните, всички бяхме готови да излезем на улицата, защото всички еднакво бяхме ударени. И защото бяхме убедени, че от нас зависи нещо. А и Коцето Тренчев не се беше още оял…

И управляващите се съобразяваха. Помните ли как за час се събраха стотици таксиметрови шофьори пред парламента? Помните ли стачките на автобусните шофьори и как беше блокиран градът в студа? После, постепенно се създаде една класа на задоволени хора, които съвсем обяснимо, спряха да се интересуват от действителността. Реституция, спекула…

Нямам нищо против реституцията, но не познавам човек с пари от нея, който да е инвестирал в друго, освен в рентиерство. А ние все още имахме мечти и стремежи. А и държавата не беше така съсипана. А и младите си бяхме тук.

После почнаха да съкращават работници от предприятия и самите предприятия, като предприятията ги раздадоха на тъпанари, които нямаха никакво намерение да ги експлоатират.

После почнаха да измислят все повече рестрикции за новопрохождащият дребен и среден бизнес, за да пълнят хазната.

После богатите станаха още по-богати, пак със спекулативни маньоври и се капсулираха, накупиха си политици, които да защитават интересите им и да им пазят гърба. Накупиха прости хора, за да могат да ги управляват като марионетки и изтикаха образованите в ъгъла. И ги смачкалосаха.

Законодателният орган се превърна в сборище на необразовани хора, които смахнаха и малкото останал бизнес с измишльотини, които обслужват онази, горната шепа хора, които си ги купиха…нали.

После допуснаха големите вериги магазини за всичко в градовете. Така постепенно и съвсем изчезна дребният бизнес – търговия, шивашки разни работи, дърводелски и прочие. Децата ни пораснаха и избягаха да си търсят препитанието навън. Сега сме вече наистина два свята на една територия – богати, прости хора, една шепа и цяла огромна армия от бедни хора, без перпектива, от които повечето наистина гладни.

Всичко живо, дето може да помогне на народа – профсъюзи, опозиция, извънпарламентарни сдружения на хора са купени.
Поправката на това смахнато подредено общество, ще е най-трудното нещо, което предстои.

Нямам ни най-малка претенция да съм точна и изчерпателна или това да е истината за прехода, но така ги виждам нещата.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *