Яяя......

„Онези“ ТАМ и „Ние“ ТУК…

Публикувано

Знам, че на моята стена и в моя профил сте свикнали да четете стихове и да виждате красиви картини. И това е така, защото избрах да се фокусирам върху хубавото и с него да надвия лошото и грозното. Уви, тези два свята съществуват не само паралелно, но и в някаква странна симбиоза, която е самият наш живот. Преди време се опитвах с насмешка, ирония, най-вече с болка да изразя мнението си към деформацията и деградацията в политиката ни и обществото. Защото те са свързани. Реципрочно. Опитах и с т.нар. „висока естетика“. Не би! Нещата са същите – думите отскачат като гумена топка в бетонна стена. Или в ниското чело на властниците. Едно и също е!

Нарушавам обета си за мълчание, защото вече ми писна. Писна ми от първосигналната реакция да обвиняваме и да приковаваме на позорния стълб професионалисти, които все повече стават изчезващи видове. В случая – лекари.

Писна ми, защото един пожарникар решава кой какво може в област като медицината (която е равна на ядрената физика като философия на проблема) и се разпорежда според записи по телефони.

Е, тук всички разбираме от футбол и народопсихология… и медицина. Първосигнално. Няма да коментирам компентентостта на д-р Георгиева, която първа е видяла болното дете. Но усетих болката ѝ в интервюто по бтв и смелостта ѝ да се изправи пред камерите. Чух я как коментира ситуацията. Тя сама знае какво ѝ е струвало това.

Аз знам какво представлява днешната ни здравна система. Знам, че дори и с връзки, трудно ще вкараш близък в болница. Знам какво значи да умре любим човек в ръцете ти. Нямам намерение да правя сравнения „преди и сега“. Знам също, че здравето е пари. Много западни доктори в тези условия не биха се справили за седмица и шапка ще свалят на нашите.
Не иде реч за това.

Става дума за друго. За унщожителното ни отношение към онзи, дето сега ни е паднал на мерника. Поваленият на земята. В случая – доктор. А знаете ли, че след 10-15 години в територията ни няма да останат лекари и сестри, които да ни лекуват… Сами се сещате защо.

Така че –  първо мисли и после говори. И оцелявай… с и без доктори и сестри. Защото те са… някъде ТАМ. А ние си оставаме ТУК…

Роси Кунева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *