Яяя......

Онзи, чието изкуство не бива да се споменава…

Публикувано

През 1939 година великия композитор Игор Стравински емигрира в Америка.
Така започва неговия американски период, който ще завърши със смъртта му на 14 април 1971 година.

Това е времето на Втората световна война.
Стравински решава да направи своя версия на химна на Съединените щати (линк към версията на Стравински съм постнал тук).
Разбира се, Стравински не е обикновен оркестратор. Той е творец.
След като прави версията, я изпълнява на концерт – в Бостън през 1944 година.

Има различни версии какво се случва.
Едната е, че композиторът е арестуван от полицията.
Самият той отрича и предпочита да не говори на тази тема.
Но по сведения на историята, той има проблеми с властите, защото в американската конституция изрично е записано, че химна не може да бъде преправян и е част от националната идентичност на Америка.

Защо ви разказвам тази история?
Сетете се сами.

А за недосетливите ще поясня:

1. Разказвам ви тази история, защото я няма в книгите от поредицата за Хари Потър.

2. Разказвам ви тази история, защото изкуството не винаги е адекватно на закостенелите представи и мейнстрийма в главите ви – на вас и на властта

3. Разказвам ви тази история, за да ви кажа, че Стравински до ден днешен е велик композитор. И че говорим за него, сякаш е жив. И че не говорим нищо нито за онези, които са арестували Стравински (ако това е така), нито за онези, които са му създали проблеми

И най-вече ви разказвам тази история, за да ви припомня, че в изкуството съществува не само реализма.
Съществуват и хиляди други начини за изразяване.
Това, че нашите мозъци са се промили от гледане на холивудски бози и слушане на квадратни беззъби песни, гледане на послушна телевизия и четене на медии на Пеевски и Прокопиев не означава, че не съществува и друго.

Да, то понякога може да е дръзко.
Може да ни обиди.
На премиерата на първата комична опера в света – „Слугинята – господарка“ авторът ѝ – Перголези – е бил замерян с камъни.
Но това не значи, че мятащите камъни са били прави.

И последно.
Фейсбук даде много свобода.
Например – свобода на кухи и лишени от съдържание хора, които цял живот са слушали Ивана да се чувстват равни с Игор Стравински.

Имам лоша новина.
Хората не са равни.
Един може да плете, друг – да бели домати, а трети – да проектира сгради.
И това е чудесно.
А сега си пуснете версията на Стравински на американския химн.
И ако се почувствате обидени…
…напишете някой пост за илюстрациите на Хари Потър.

Венци Мицов

https://www.youtube.com/watch?v=y1taQl-wOmo&app=desktop&persist_app=1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *