Ше си праЙм кот си искам

Опит за телефонно убийство

Ранно телефонно позвъняване с потенциала да се превърне в реално обаждане, ако инстинктите ми за самосъхранение и сънна апнея не сработят в синхрон и вдигна.

И за протокола – като казвам ранно, то имам предвид ранно от типа – ДА СИ ИБЕ!
Ако баща ми не спи през две стаи от моята, можех да се закълна в собственото си коляно, че е той. Не в това, което ме върти при облачно време и ниско атмосферно налягане, в другото. То онова вече е зело-дало.

Малко факти за неосведомените – баща ми хърка като белка с трета сливица, спяща в контейнер от тънка ламарина и акустика като на селско читалище и понякога го чувам чак във Варна…когато съм в дискотека…на чалга парти с фалцета на Азис и всички волумета на мах…пиян като на донски казак вдовицата, осъзнала, че всичкото това пиене вече няма кой да го пие и ся няма как, налага се да се довърши като донски казак. Тъпа тавтология се получи…

Към момента го чувам кристално ясно. Баща ми. Имам чувството, че е в левия ми бъбрек, който така вибрира, че ретранслира 4G сигнал към мобилната клетка на Виваком в някое гранично село в Южна България. Искам да не чувам. Фсмисъл – да си пробия тъпанчетата с бъркалка за кафе, а бъбрека да даря на студент по медицина изпаднал във финансовата невъзможност да се сдобие с такъв за курсовата си работа по „Пикочните пътища в човешкият организъм и как да не се порежем при оперативна манипулация на същите“.

Лястовички не сме въдили под стрехите на къщата от години заради това хъркане. Зимата врабчетата пускат жалби в общината, че са в невъзможност да спят на по-топло в улуците на покрива, заради близостта с това психотропно оръжие, а в ранна пролет щъркелите заобикалят Невша минавайки чак през Пазарджишко и аз едно премръзнало щъркале не мога да спася както бай Сафет направи наскоро, като го вкарам на завет в зайчарника при сивия мъжки.

Поради неоспоримите звукови доказателства, че баща ми спи, а телефонът му е в покой, спокойно се заклевам във всичките си налични колене, че не той звъни, следователно това обаждане е от някоя голяма гад. Гад от типа – ДА СИ ИБЕ!

Инстинктите ми явно още дремят, затова пък останалата част от мен е будна в някаква степен и е в състояние да извършва геройски дела и дали осъзнато или не, но приплъзвам зелената слушалка. Само мернах номера. Непознат е.
Ама разбира се! Моите приятели и познати може да са всякакви, след като другаруват с мен, ма такива гадове, дето да звънят в шест и колкото там след шест е, не са.

– Ало!!!… (не ви се гледат реалната бройки на удивителните, които използвах след „Ало“-то – много са, доверете ми се)

– Добро утро! (женски глас клонящ към мъжки, а това дразни както слуха, така и небцето, звучи адски превзето, усещам, че има мустак, по дефиниция е гад – значи може и самата Цецка Цачева да е)

– За добър вечер е работата! Ако не бяхме минали на лятно време, сега щеше да е още миналият понеделник към полунощ.

– Съжалявам, извинявайте за ранното обаждане. (не съжалява, защото специално това го казва с интонация равна на двудневен труп на катерица поминала се, докато гледа кое да е предаване по „СКАТ“, но това ме устройва, защото и аз без всякакво съжаление ще я попилея) Иван Иванов търся?

– Госпожа, дори и да наберете произволен набор от цифри, вероятността да ви вдигне някой Иван е към шестотин на сто. Ний Ивановците сме легион, така че няма как да не съм аз. Давайте по същество?

– Приятно ми е г-н Иванов. Ние сме (на нея ѝ е приятно, но „ние сме“ – колко са се накачулили на тая слушалка, бе!?) от компания N (е, няма да им направя реклама, дори и лоша) и искаме да ви предложим кредитна карта с най-изгодните условия на кредитния и финансов пазар у нас. (Тая и собствен финансов пазар си има у тях)

– Бяла карта ли, ма?

– Не, г-н Иванов, нашата карта е…

– Бяла на черни точки, нале? Или оранжева с прасковено, мешано с пепел от рози?

– Ако ме изслушате, ще разберете. Може ли да довърша?

– Кое в казаното от мен до момента и най-вече, кое от тона ми не схващаш (смело на „ти“, а след малко е твърде вероятно да ѝ кажа и че е лека жена, но използвайки по-тежък епитет, затова не виждам смисъл от официалности), та се осмеляваш да допускаш, че имам намерение да те оставя да си изпееш сценария? Аз спях ма! И да имам нужда от кредитна карта, а аз нямам, то мислиш ли, че тя би ми била необходима, когато още и Кауфланд не е отворил за клиенти???

– Не разбирам вашата грубост! (аз смело на „ти“, тя продължава жалкарско да ми са прай на Лили Иванова)

– Боли ма целия кур дали я разбираш! И ти ли си, вие ли сте – откъде ми имаш номера и имената?

– Вашият телефон и имена са в нашата база данни…

– Сменям концепцията! Не ме ебе как името ми, номерът ми и къде са ми детските книжки, закусиха сивите мишки сме попаднали в тъпата ви база! Искам да ме изтриеш, ама така да ме изтриеш, че чак на данните да им се дръпне лайното от такава свирепа категоричност! Ясен ли съм??? И ако още веднъж чуя някой да ми съобщава, че се обажда от ебаната ти фирма, ще те намеря и според зависи на какво мязаш, ще реша к’во да те правя! Чуваш ли ма добре???

– Довиждане. И за ваше сведение съм мъж.

След което се фръцна и затвори.

Пет минути аз я нареждам в женски род и накрая това нещо се оказва мъж!?!?!?!?!?
Е, знаех си, че вероятността да се обажда Цецка Цачева е…колко беше – шестотин на сто?
Доповръща ми се, и ми се доповръща от типа – ДА СИ ИБЕ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *