Яяя......

Опознаваме света летейки ниско

Отивам вчера при клиент.
Отвън в прашното дворче, на прашната пътека отвеждаща към малкото магазинче накъдето съм се запътил, за да оставя това, което нося, пътя ми препречва мъник, на не повече от две годинки, който лази с настървение по земята и обикаля цялото налично пространство. В ръчичката си стиска бисквита, която толкова се е овъргаляла в прахта, че дали е с вкус на ванилия или какао е трудно да се определи по цвета. Ако съдиш само по него и по това на какво е замязала, най-вероятно е с вкус на пепел и дребен чакъл.
Мъникът, оказвам се в невъзможност да разгадая пола на детето, тъй като е с прекрасни руси къдрички, донякъде придаващи вид на момиченце, но пък зачервените от усилието да лази неуморно бузки са някак момчешки. А очите! Ах, очичките на това красиво същество – сини, със зелен оттенък и не знам как успява да го постигне, но има толкова топъл оттенък в тези очи, че ако може да му се даде цвят, то никой художник няма никога повече да използва друг за картините си!
Лази този ангел по земята и на всеки два „лява ръка – десен крак“ прави почивка, за да отхапе мъничка хапчица от бисквитката, без въобще да му прави впечатление какво е полепнало междувременно по нея.
На два метра от него, майка му го наблюдава усмихната и толкова омиротворена от гледката, че ти се приисква да ѝ подариш цвете, просто ей така – заради това, че изглежда щастлива и с вида си кара този, който я наблюдава също да изпитва щастие!
Въобще не ѝ пука, че дребосъчето поглъща цяла екосистема с всяко отхапване от закуската си – то се чувства добре и тя се чувства добре. Това е важното!
Малкото изведнъж сяда по дупе и започва да изтърсва едната си пета от нещо, което явно му боцка – толкова мърляви и същевременно сладки крачета не съм виждал! Майката посяга да му помогне, а то отмества ръката ѝ и съсредоточено си върши работата. Когато маха дразнителя, отново минава на четири крака и продължава със старото си занимание – да обследва мястото пълзешком и да си дозакуси.
В този момент аз не издържам и рязко изстрелвам едно гръмовно „БРАВО!!“.
Явно го казвам толкова възхитен, че и майката и детето не се стряскат, а се ухилват и двамата и започваме да водим непринуден разговор за това на кой как му е минало детството.
Аз разказвам как като съвсем малко дете, съм ял включително и овчи барабонки събирани от земята след стадата овце преминаващи през селските улици и както е видно – нищо не ми е станало, освен може би това с менталните отклонения, но те по скоро са наследство от лудите гени в рода ни, не от яденето на лайна, а синеоката майка (да, очите ѝ бяха убийствено сини и ето от къде дребосъка е наследил очарователния си поглед) сподели за своето детство – оставена на произвол да се скита и опознава селото, пусната по цял ден „боща“, както сама се изрази и ме респектира много сериозно с това, че знае термина, с който ние селяните обясняваме какво е да си свободен и да се чувстваш така.

Много е яко да срещнеш родител, който не примира от страх всеки път, когато детето му пипне буболечка или си изцапа нослето или пък докосне нещо не стерилизирано. Минавайки покрай дете награбило наръч клечки, да не чуваш истерични крясъци като: „ОСТАВИГОВЕДНАГАТОЕАКАНО!!!“ или пък „НЕСИСЛАГАЙТОЗИКАМЪКФОСТАТАТОЙБЪКАОТМИКРОБИИБАБАЛЮГИКОИТОЩЕТЕРАЗБОЛЕЯТИШЕОМРЕШЛАЙНЕНЦЕНЕПОСЛУШНО!!!“
Нищо няма да му стане на детето от малко мръсотия, уважаеми изпращяли и треперливи орли и орлици, майки и бащи, родители!
Не казвам, че ако на детето много му се играе във външния клозет трябва да го вкарате там, да закачите райбера отвън и да си гледате кефа, ама от малко пръст, пясък и някоя опитана с език как е на сол калинка – е няма да получи емболия и да колабира!
И имунитет ще придобие малчуганът и света ще опознае чрез сетивата си и ще разбере кое става за ядене и кое не.

Между другото – момченце. Хубаво, пращящо от здраве и ентусиазъм да покори света, дори и засега само пълзешком, момченце е мъникът!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *