Яяя......

Орхидея за разплод и как да изтезаваме правилно същата

Днес пресадих първата си и единствена орхидея и сега се чувствам по-висока от телевизионната кула и пловдивския Альоша! Орхидеята ми я подари братовчед ми за рождения ми ден миналата година. Дотогава никога не бях имала такова цвете и се влюбих в прекрасните му цветове моментално. Цъфтя до началото на септември и адски много ми радваше очите, а после плавно увехна и аз внимателно изрязах дръжките. Оттогава до сега никакъв цъфтеж, а аз положих толкова усилия, честно!

В началото само ѝ говорих на орхидейката, ама едно такова нежно и предразполагащо, обаче ефект нямаше. После започнах да ѝ пускам музика – нали доста небритански учени казват, че действало благотворно. В някои селски стопанства, например, пускали музика на кравите и те давали двоен млеконадой, а същият метод карал чушки и домати да си скършват стъблата от толкова много зеленчук. И аз започнах да прилагам този метод, като започнах с Металика, Аеросмит и Бон Джоуви. Очаквах поне на „Seek and Destroy“ орхидеята да подскочи от възторг и веднага да изкара емнайсе цветоноса, но месец и половина нямаше никакъв резултат.

Реших, че трябва да сменя вида музика с класическа – може пък орхидеята да е по-културна, та започнах да пускам първо Пахалбел, защото ми е любим. Добавих Моцарт, Вивалди, Шопен – нищо. Предположих, че тая просто е интроверт или пък е глуха.

Започнах да чета всякакви статии за правилното отглеждане на орхидеи и разбрах, че в природата растат предимно по дърветата, обаче няма начин да я увия около някоя слива, нали, щото идваше зима.

Продължих да се образовам на тази тема и последвах един съвет да поливам орхидеята с чеснова вода. Да, бе, сериозно – нарязвах две-три скилидки чесън и ги пусках в половин литър вода да престоят една нощ и после поливах. Това карало орхидеите да цъфтят настървено и целогодишно. Е, може при другите цветари да е така, но моята не само, че не цъфна, но започна и да се уригва зловонно. На моменти мислех пак да ѝ пусна музика, този път Миле Китич, но съвестта ми не ми позволи.

Остана последния вариант – да ѝ сменя почвената смеска, макар че това се правело през две години, а моята даже не е годинясала. Та значи поръчах аз такава смеска от борови кори и разни там мъхове. Най-сетне днес се подготвих за това свещенодействие и го изпълних според всички съвети от емнайсетте клипа в ютуб, които показваха как трябва да пресадиш тоя Trevoliakus Zelenikus – нужно е да извършиш медитация и жертвоприношение, да стерилизираш ножица, да внимаваш да не кихнеш и да заразиш орхидейката, както и задължително да ръснеш канела в почвената смес, за да не се развият процеси на гниене. И аз я пресадих, като изрязах излишните корени. Чувствах се като месар, който прави сърдечна операция. През цялото време говорех на орхидеята, а котката наблюдаваше целия процес с нескрит интерес. Сега остава да се моля да оцелее и да започне бесен цъфтеж, защото иначе каква е ползата от файдата, ако няма кяр?

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *