Искра Веселинова

Осми март в аванс

Публикувано

В навечерието на Осми март пожелавам на всички мои посестрими да са здрави и щастливи! Беше време (преди година, че и по-малко), когато заклеймявах и громях празника, където седна и стана. Но нещата се променят. Не, нещата са си същите, аз се промених. И докато тропах с тенджери и тигани в безкрайния кухненски кръговрат, се замислих: „Как стана така, че не се чувствам като Василиса Прекрасна, ами като триглавата ламя“?

Защо и кой ми вмени да се чувствам недобре в кожата си? Кой ми втълпи, че съм нещо средно между майка-закрилница, слугиня и жена за малки удоволствия? Мама му стара, аз човек ли съм или парцал, всеки да ме подмята и да си мисли, че аз нямам нужда от нищо, а трябва само да давам? Имате много здраве!

И както си мислех така и се лютях, си дадох сметка, че тези неблагодарни роли си ги избрах аз. На мен ми харесва да съм ощетена, за да мога да мрънкам и да манипулирам другите чрез чувство за вина.Тъй ли? Край! Ще бъда Василиса Прекрасна, та ако ще и Кашчей да ми се изправи насреща. Ще бъда жена в най-прекрасния смисъл на тази дума. Ще бъда човек, ще имам самоуважение и никой няма да си позволява да ме командори.

Олекна ми. Така се зарадвах, че запях „Венсеремос“, но от Гражданска защита учтиво ме помолиха да спра.

Усещането за вътрешна свобода е прекрасно. То е незаменимо. Освен това, реално погледнато, кой вкъщи разполага с богат набор от хладни оръжия, като сатъри, ножове за месо, хляб и всякакви други дандании, а също и щипки за скара и добрата стара точилка?

Как го беше казал Елин Пелин? „Който смее, нека приде!“ Да ни е хубав празникът утре, мили жени!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *