Яяя......

Отворено писмо до Христо Мутафчиев

Публикувано

Здрасчи!
Намираш се на плажа. Топличко. Бесен си, понеже е жега и всички наоколо пуфтите морно. Като някаква досадна акапела. На един крак, понеже пясъкът пари. Стъпваш на счупена мида и от един крак падаш по гъзТ. Дете се хили като невменяемо и те сочи с неизрязаните си нокти. Чантата се разпилява. Лосиони, сандвич, вестник, табла, телефони, кастфони, мастфони, шоколади, карти, зарове – всичко е в пясъка и ври. Най-много ни дразни пясъкът върху хавлията…чайките и те дразнят…има и вълни. Какъв е тоя ад, бе?

Тъкмо задрямваш и се чува пронизителен фалцет: ”Борилееееееее, от-ва-ме за го-фрееетиии с Петенцето, Жу и Петрослав, искаш лииииии?”
Иде ти да я удушиш и да танцуваш, бухайки с дайре около трупа ѝ. Пак заспиваш.

Внезапно те насира чайка. Кофти. Абе, тия чайки къде го побират т’ва. Докато стигнеш до водата чайешкото ако от гърба ти вече е се е стекло и е попаднало на място, където не бива да попада нито чайешко ако, нито пясък…ти имаш и от двете. Нещо като сплав. Във водата те удря топка, веднага след това и фрисби, дете ти скача на гърба, мислейки, че си баща му…майката крещи от брега „Остави детето, мръсник”. Блъска те джет и те насира нова чайка едновременно. Зашеметен и омерзен излизаш, вече всички те сочат и не ти пука дали са си рязали ноктите някога. Появява се репортека на бТВ в отпуск, за да те пита „Как се чувствате?”.
Борил, с уста пълна с гофрети се залива от смях. Петенцето и Жу те сочат с гофрети в ръка. Мургав гражданин от Ямбол, те изблъсква с крясък „Баааааааннннаааанннниииите моля”.

На плажа си. А е 10:49, примерно. Трябва да седиш. Цял ден. Понеже си платил 40 кинта за чадър с два шезлонга. Нищо че си сам. Платил си. За цял ден на плажа.
Догодина пак иди в Слънчев бряг.
За да пуфтиш, не за друго!

Мартин Марков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *