Искра Веселинова

Отчетно-изборно събрание на блока…и Искра за разкош!

Когато се прибрах уморена и гладна и попаднах на отчетно-изборно събрание на блока, гърчовете и запенването бяха неизбежни. Опитах се някак да се прикрия в сенките, но такава хубост прикрива ли се?!

Като по даден знак всички кръглоглаво се обърнаха към мен и сто чифта жабешки очи се впериха в знатната ми персона. От едва проходило тантуресто бебе, което и умрял бръмбар да срещне, пак ще го напъха любопитно в устата си, изпитвам органическа непоносимост към всякакъв обществен труд. Кажете ми: „В четвъртък в осемнадесет нула нула ще правим събрание“ и същия четвъртък служителите на летището в Буенос Айрес ще гледат с предпазлива почуда странния силует с големи и очевидно фалшиви мустаци, който се присламчва по ъглите и се оглежда през рамо.

Затова тази вечер натрисането насред непреодолимата отчетно- изборна смрад ме докара до упоменатото разпенване. Ще добавя и това, че се прибрах пеша, защото персоналният ми шофьор и съпруг по съвместимост предпочете да клечи край джибрите и да вари ракия, вместо да ме откара у нас, да ме пренесе по стълбите, захапал роза в уста и да ме положи в ароматна вана, обкръжена от цветни свещи и чаши с шампанско. Нейсе!

Предвидлива комшийка с бастун ми отряза пътя за бягство към стълбището. Други три ме обградиха с острата бдителност на добермани, оставени сами с нещастен гост, който става морав на цвят, защото не смее и да се изкашля. Огледах се безнадеждно, въздъхнах така, че ми се разкопча сутиенът и се приготвих да се държа с любезно внимание, т.е. да се правя, че слушам, а наум да си тананикам „Fade to black“ – изкуство, което съм довела до съвършенство през дългите години каторга в училище.

Заварих събралите ми се набрали доста наострени, а някои от тях и пръхтяха като злонамерени катъри. Очевидно се вмъкнах в люта разпра, но не в апогея ѝ, а по-скоро в момента, когато противниците извличат труповете от бойното поле и прегрупират силите си. Една от последните реплики, които улових, беше „да ги дадем под съд“, което ви дава ясна представа за размера на комшийската свада.

По това време ботите ми вече се изживяваха като две менгемета, дънките ми се събуваха, ризата ми се беше разпасала и мязах на обесения хайдутин от песента „…ризата ми да се белее, перчемът ми да се развява“.

Докато се опитвах тайно да си закопчея сутиена, усетих странно смълчаване. Огледах се и видях, че част от присъстващите са вдигнали ръце, а друга част пък демонстративно са скръстили ръце и гледат изпод вежди. Вдянах, че се гласува, ама, убийте ме, ако знам за какво. Затова се усмихнах любезно и казах на жабоците около мен: „Въздържам се“. В миг рукна порой от приказки, за които аз веднага блажено оглушах и зачоплих в Акашовите хроники на ума си да се сетя с колко яйца правих палачинките последния път.

По едно време ги гледам – абе пак гласуват! Тия са си ебали майката. Луд умора няма! „Въздържам се“ изгуках пак и се приготвих да поспя с отворени очи – отново умение, овладяно в дебрите на гимназията. В това време край мен летяха протеклият покрив, задръстените с лайна шахти, разваленият асансьор, устатата кандидатка за касиер и липсващата чистачка.

Когато стигнаха до етапа: „Ама не, аз го казвам, защото някои хора говорят…“ и „Някои хора, които си хвърлят боклуците през терасите…“ за мой късмет малкият ми син ми звънна и ме спаси.

„Съжалявам, извинете ме, имам важен служебен ангажимент“ избъбрах и напук на всякаква логика се втурнах към асансьора, вместо обратно към работното си място. Мислех да им кажа, че работя надомно, но току-виж са ми вдигнали таксата за блока и са ми пратили данъчни.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *