Ше си праЙм кот си искам

От кои казваш, че не си, как’ Сийке?

Едно от нещата, които, ама никога не съм понасял, е да слушам гевезелъците на изпращяли баби тип „как’ Сийке“, стринки и булинки, еле па с внучетата си.

Минеш покрай такава понесла някой 2-3-4 годишен малчуган и нали, ако не си безчувствен самсурник, все ще кажеш нещо на детето – ей фърфалак, пъдпъдък, симпатяга, чок гюзел, буйрунус, расте ли пишката Мехмед, сон шон жмон, да ти изпапкам бузките, нещо такова и то дребосъчето, ако не е сюндюк, ще ти направи кефа с някоя муцка или ще каже нещо сладурско, ама не – бабата задължително трябва да изкара от него целия набор от номера на които са го научили.

„Айде сега, баба, кажи на тоя чичко как се казваш, как се казва мама, как му викат на тати, колко голям ше пораснеш, к’ъв ша станеш, колко зъбчета имаш, на колко годинки си, вдигни сто от лежанка, направи циганско колело, а сега салто мортале, изрецитирай стихче, забъркай бисквитена торта с маслен крем, как прай котято, ам кучамцито, донеси пръчката, ръмжи кат жираф, пей кат Лили Иванова….“
То край няма, бат’ Герге!

После се почва с по-голямото, което е вкъщи и решава задачи.
Нямало как. Тая година завършило с пет по математика, калпазанина му с калпазанин, а то не можело така! Мама била „вишиска“, тати „инжелер“ – как щяло тъй да се излага фамилията и да ней пълен отличник и първенец в класа!?
За мама се вкарват още няколко постижения като – първо място на олимпиадата по Родинознание едно време, чавдарче, пионерче и знаменосец в Механото, а тати се споменава мимоходом, щото обикновено го познавам и знам к’ъв тъпанар е и как едва избута основното, а сега люска ракиите от сутринта и по обед вече е Мата Хари и брат му Касандра.

„Я пилянцито на баба, покажи сега как може да се въртиш в кръг като изоглавено, да ахне чичкото и тутакси да припадне от удивление! Браво, браво! Ма не си бъркай в дупето…в носа може.
Ам ти бе, Ванко – няма ли вече да прайш ено бебе? На години си, по-млад няа станеш..“

И като ми забие тоя въпрос и рязко ме губи като благоприятно настроена аудитория и се втвърдявам като мазолите по петите ѝ.

„Ти знайш ли ко чух – например – лельо Марийке? – зареждам патрон в цевта аз и примижвам с едното око.
Вашта снаха преди да земе ваш Даньо, била танцьорка на пилон в стрийптиз бар, разпраят хората. Верно ли, ма?“

Честно казано, пряко сили се удържам направо да обявя в средата на чаршията, посрецвом тъпан и хармоника, че снахата е била баш-баш бясна курва изръчкана от два областни града и една селска община, но заради малкия се овладявам.

Тук гордата доскоро баба присвива очи, придърпва внучето при полите си, покрива с длани ушите му и рязко сменя концепцията на разговора. Нещо от рода на – „Ай да ходим да пазаруваме ний, че манджата за обед още не съм напрайла.“

Що ма, за къде бързаш? Я ко хуу си прикаами! Не съм видял още как малкия ходи на ръце, как пее като славей, как бръмчи като самолет, как прохода брани, о, Шипка, дей Караджата и прочие.

Еми, нема, брате! Идат като тигри, бягат като овци и манджите ги чакат бабите орловци…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *