Яяя......

От Русия с любоФ

Всеки си има по един-два града, към които има специално отношение. Някакъв странен сантимент, който го кара да ги обича тия градове. След има-няма два дни път с камили, най-после се добрах до Петерхоф. Онова малко градче в Русия, на 35 км. от Санкт Петербург, в което никой чужденец не пристъпва извън прага на прочутите му златни фонтани. Аз обаче отивах в градчето. Моят колега, приятел и съсед е оттам и го бях пуснал отпуск за цялото лято. Да не седи тук на студ и сивота, а да си го прекара вкъщи. Той обича да си е там. И аз обичам да съм там. Ходил съм му много пъти на гости. Приказно местенце. А и градът на сърцето ми е на 45 минути с електричката.

Отивам аз у тях, не съм спал почти от оня ден. Сядаме с него и неговата приятелка да закусим, да пафнем малко тревица и аз после да поспя няколко часа. После, след обяд ходихме да ядем шаверма с бира и да гледаме световното. Тогава всичко живо гледаше световното. Щото нали е световното в Русия. На другия ден като станахме закусихме и бяхме решили да се возим с колелетата. Той това прави цяло лято. Всеки ден обикаля с колелото и ходи на плаж, понеже това лято там беше почти само слънце и жега, което изобщо не се случва често в района на Петербург. Обаче има и такива, велики лета.

Та, Дима има три готини бегача, като и трите ги замъкна от мястото, където е работил – един от Осло, един от Боде и един оттук. Всичките намерени на улицата. Този от тук беше изоставен от предишен собственик, което е нормално за района. Хората идват, живеят малко и си отиват, понеже я полярната нощ не им понася, я полярния ден, я нещо друго. Някои такива хахави като нас остават повече. Другите бегачи са гепени, ама не от Дима, а от някой пиян след дискотека примерно и зарязани подпрени на някое дърво. И Дима вижда, че колелото седи един месец на едно и също място и си го прибира за Русия. Много ясно, Дима си е руска душа. 100 пъти по-евтино е да го прекара със самолета, отколкото да си купи такова шукар колело оттам.

Тръгваме да се возим, като колелетата, както е и в България, живеят у тях в коридора и ги сваляме по стълбите от четвъртия етаж. Вече съм на вратата и той ме вика от кухнята:

– G, ела. Изпий това.

И ми подава половин чашка чай. Will make the ride more fun (с него си говорим и на английски, и на руски, кога как дойде).

– Кво е това, бе? – питам.

Останало му било малко от едно парти.

– Trust me. Много е малко и може изобщо да не те хване. Не се притеснявай, няма да ти дам нищо лошо.

Аз за такива неща му вярвам безкрайно, понеже ги знае нещата и ги разбира много, а и той ни отглежда тревицата. С него ми бяха и първите магически гъби, които той сам отгледа. А да отгледаш такива гъби не е лесно. Изобщо не е лесно. Изисква се страшно много знание и любов. Иначе загиват. Или пък изобщо не се показват. Гъбите са извънземни и подозираме, че всъщност те са в основата на човешката еволюция. Дори съм почти убеден в това! На този свят има няколко неща, които тези, управляващите Матрицата, са заклеймили като забранени вещества. Приравнили са ги с останалите дяволски творения наречени наркотици и умират от страх, че един ден, може би хората ще имат свободен достъп до тях, те ще им помогнат да се събудят и ще излязат от тяхната мръсна матрична симулация. И ще бъдат свободни. Те не искат будни и мислещи хора. Още по-малко, здрави. Не само че нямат никаква полза от такива, ами имат панически страх от тях. За това съществуват алкохолът, цигарите, лошата музика (всяка страна има своята чалга), жълтите вестници и изобщо пресата, телевизията и т.н. Промиват ни мозъците от деня в който сме излезли от на майка си… и правят каквото си пожелаят. Както и да е…

– Добре де, ама кажи поне кво е – настоявам аз.
– МДМА.
– Ааа добре, давай тука да пия.

Чел съм достатъчно за МДМА и знам, че е много по-безопасен от напиване с алкохол. Изпихме чайчетата и тръгнахме. След около половин час, бяхме на брега на Фински залив и от другата страна на морето се виждаше онзи огромен, стърчащ като ракета в небето 700 метров небостъргач в Санкт Петербург до новия стадион и новия околовръстен мост. Гледах го и по едно време усещам, че се приближава към мен. Викам на Дима:

– Абе, нещо става с тоя небостъргач. Хем ми се струва супер далече, хем супер близо и ми е като нарисуван. Той само ме гледа и се усмихва.

– Пайехали – казва ми.

Продължаваме да се возим, аз усещам, че искам нещо да му кажа и му го казвам, ама гласът ми не излиза през устата, а все едно през ушите. Имах чувството, че думите ми излизат от някакъв тунел, който се намира някъде по главата ми. Супер странно и леко плашещо.

– Дай да спрем за вода – казвам аз с глас, който чувам като ехо в дъното на тунела.

Клякам да извадя 20 рубли от раницата и покрай нас минава камион, който ми се стори най-шумното нещо на планетата. Взех водата от репчето, подадох на бабата парите и отпих.

– Димон, дай да се прибираме копеле, чувствам се странно.
– Айде бе, кво ше правиме в нас? – Ше лежа на дивана и ше гледам тавана.
– Гледай к’во яко време е, след малко ше ти стане приятно.
– Не не, брато, дай да се прибираме.
– Окей, щом това искаш, само да спрем до супермаркета да взема бира.

Докато Дима беше в магазина, аз въртях кръгчета с колелото от другата страна на пътя, между пейки и цветенца. По едно време като ми стане едно якоооо. Ей, преродих се. Така добре не съм се чувствал никога. Тялото ми се усещаше така приятно. Никаква умора, никакви болежки, все едно съм в най-добрата форма на живота си. Почувствах се супер щастлив и в адски добро настроение. И най-якото – абсолютно, ама абсолютно осъзнат. Никакво чувство, че съм на някакъв опиат или нещо подобно. Напълно трезва глава и абсолютно никой, по никакъв начин не би могъл да познае, че съм употребил каквото и да било. Умът ми беше толкова бистър, че можех да напиша книга. Виждах уникални детайли около себе си. Най-обикновени иначе неща виждах под съвсем друг ъгъл и призма. Полетът на гълъбите… старецът решаващ судоко на пейката… майката с детенце играещо си с гълъбите… Можех да завържа разговор с всеки. Дори с най-антисоциалния човек.
Пияниците до езерото, които са отхвърлени от обществото и никой не ебава за слива… Исках да се снимам с тях и да си поговорим. Та, именно заради отношението към тях, те са озлобени. Като уличните кучета, които са били ритани от зли хора. Затова и Дима се притесняваше дали няма да скочат да ме бият.

– Не е добра идея, G, казвам ти, повярвай ми.

Викам му:
– Димон, гледай сега как се прави.

Исках да ги снимам и в този момент просто знаех, точно как да подходя. Имах чувството, че можех с кръвожаден лъв да си играя и да го усмиря. Четях им мислите. Не само техните, а на всички хора наоколо. Дори една супер кисела бабка, на която снимах изпраните чорапки висящи на простора пред блока и които бяха с листа марихуана на тях, ми стана приятелка. Е, тя първо ми се разкрещя през балкона.

С пияниците се снимахме и се прегръщахме. Почерпиха ни от техния шашлик и ядохме заедно. Накрая им дадох 200 рубли да си купят няколко бири, а те не можаха да повярват и даже отказваха да ги вземат. Обаче аз настоях.

Дима каза, че съм им направил деня и сигурно дълго има да разказват за оня чужденец, който е ял шашлик с тях и ги е черпил бира. Хората може да са различни, ама са еднакви. Всеки си има бутон, който ако знаеш къде е, можеш да го препрограмираш. Аз тоя ден знаех на всеки бутона къде е. И виждах света по уникален начин. Невъзможно е да се опише усещането, но е прекрасно.

Виждах кадри за снимки, които ме изумяваха и то в най-делничния понеделник. Снимах се с ветеран от войната. Снимах кварталите, блоковете… Обиколихме града по околовръстното. Даже снимах едни понеделнишки сватбари, които ми позираха за снимка с GoPro-то в отражението на локва. Карахме няколко часа и не чувствах никаква умора – нито преди, нито след действието на чая. Нито главобол, нито абсолютно нищо. И как това нещо е нелегално, а алкохолът, който те смазва, е!?

Спортувахме с колелетата и пиехме много вода. В този ден, всички снимки излязоха точно така, както всъщност ги виждах. Имах и моменти на дежа вю и такива на пътуване във времето. След това казах на Дима:

– Човек, благодаря ти! Отново ми подари изключително изживяване. Това ми беше първият ден от ваканцията и беше незабравим. Толкова добре не ми е било от много време насам.

На другия ден му казах, да не споменава на Аня – приятелката му, но отивам до Петербург да се срещна с една мацка. Той пък ми даде две таблетки и ми каза, че това е почти същото като онова дето е разтворил в чая, само че в чая е било малка част от една таблетка – „Ако решите да ходите на парти, да не се тровите с алкохол и да ви е яко.“

Срещнахме се с мацката по центъра, малко по-надолу по уличката на църквата на пролятата кръв. На мен Санкт Петербург ми е като София, толкова познат. Даже май го познавам по-добре. Седнахме да хапнем и да пием по чаша-две вино. После си взехме бира и седнахме пред красивата църква да слушаме един уличен музикант с китара, около който бяха насядали други такива като нас. Беше около 1-2 часа през нощта, но част от небето беше синьо и имаше само 1-2 звезди, защото лятото са белите нощи и не беше съвсем тъмно.
Уникална му е атмосферата на тоя град, мамка му.

След като се наслушахме и тръгнахме да се разхождаме казах, че имам МДМА. Тя поиска. Аз не исках, но тя искаше и изпи едното хапче с водата, която някой беше забравил на една бетонна пейка пред едни други нощни музиканти, единият от които свиреше красиво на саксофон, а другия пееше. Страшно красиво и мистично на фона на бялата нощ и най- красивият град на планетата. Тръгнахме да вървим из улиците по поречието на Нева. Светлините се отразяваха в реката, а главата ми беше приятно замаяна от виното, бирата и усещането, че ще бъде една изключителна нощ.

Забихме се в един супер як открит бар в задния двор на една жилищна сграда, заобиколен от други сгради в които живееха хора. Пихме някаква тъмна бира с кокос в пластмасови чаши, които си взехме да си допием по улицата. След това тя се спря, пое дълбоко въздух и ми каза да кажа на приятеля ми, че това е абсолютно top quality! И не знае какво е, но е изключително. И, че аз нямам идея как възприема и вижда света около себе си. Казах, че имам някаква представа…

Хвана се здраво за мен и продължихме разходката. Аз снимах пустите красиви улици. След това решихме да тръгнем към тях. Тя живее в центъра, на страшно оживена улица, пряка на Невски проспект. Оживена дори през нощта. Много нощни барове и ресторанти. Едвам отключи вратата. Качихме се горе. Тя живее на последния етаж в комунално жилище. Само бях чувал за тях. Стълбите бяха масивни, като във всяка стара сграда в центъра на града. А асансьорът полуоткрит с решетка. Вратата на апартамента беше огромна дървена порта, а зад нея дълъг коридор с няколко врати, пред една от които беше седнала черна котка, която ми напомни на котарака от книгата “Майстора и Маргарита“.

Лампата беше нисковатова и светеше слабо. Всичко ми изглеждаше нереално, като в някакъв сън. Банята беше обща, тоалетната също. В банята имаше стара чугунена вана, а над нея закачени с цветни пластмасови щипки, висяха изпрани кърпи, детски дрешки и бельо, на останалите членове на комуналното жилище. Зад всяка врата на дългия коридор, имаше друг коридор с кухничка с маса, и още две врати. Зад една от тях беше нейната стаичка, която беше страшно красива – с бели дантелени пердета и прозорец с широк парапет, гледащ към шумната улица с хиляди млади хора живеещи бурно.

Отворих прозореца и седнах на парапета, за да усетя улицата. Тя често ми пращаше снимки и клипчета от този прозорец и вече го познавах, все едно е мой. Имаше дни, в които цигани с цветни дрехи свиреха на цигулки и пееха точно под нейния прозорец. Имаше дни, в които долу имаше пиано. Директно на тротоара. И звукът от него се разнасяше надалеч, когато улицата беше тиха в неделя.

Седях и гледах хората долу, които влизаха и излизаха от нощния бар. Тя дойде и седна между краката ми, като облегна гръб на гърдите ми и подпря русата си главица на шията ми. Аромата на косата ѝ страшно ме възбуди. После се обърна и започна да ме целува по врата. Започна да ме хапе и да ме стиска силно. Отдолу се виждаше всичко. Тази нощ, улица “Рубинщейн“ предлагаше безплатно секс шоу на своите пешеходци. Просто трябваше да погледнат нагоре. Мария ме откопча. Извади го от панталона, вече достатъчно твърд и започна да го лапа така настървено, сякаш никога повече няма да види пенис в живота си. Лапаше го и в същото време се изправяше да ме засмуче, пъхайки езика си колкото се може по-навътре в устата ми. Премести се на леглото, което беше единично и опряно до стената, сложи едното си коляно на него, повдигна рокличката си и ми каза:

– Lick me!

Не ѝ свалих гащичките, скъсах ги. Наколенчих зад нея и забих главата си между бедрата ѝ. Изчуках я с език и във вагината, и в дупенцето.
Не беше правила анален секс никога и се страхуваше. Чуках я вагинално, докато свърши пет пъти. Знаех, че мога да правя с нея каквото си пожелая в онзи момент. Чуках я в устата – грубо и със сила. Но на нея ѝ харесваше и това се виждаше съвсем ясно в погледа. Очите ѝ се преплитаха от удоволствие. Легнах, а тя продължи да го поглъща настървено. Беше друсана с възможно най-добрата, чиста и безопасна дрога, която отворя сетивата до невероятна степен. Виждаше ме по различен начин. Аз я гледах съвсем трезво. Тя ме гледаше в лицето, с очи на майка гледаща детето си и ми казваше, че съм най-красивото същество, което е виждала. Че съм ангел. Виждаше ме като ангел, който я чукаше до побъркване. Отново го хвана в ръцете си и започна да го лапас още по-голям хъс, докъдето можеше да го поеме. Спираше, гледаше го по няколко секунди невярващо и си говореше. Казваше, че е най- красивото нещо, което е виждала, че е piece of art. Аз пък я гледах нея невярващо и точно тогава си помислих: „Хей, G…. такива неща не се случват на всеки“.

В този момент, взех решението да напиша книга.

Станах, обърнах я, сложих я по гръб и ѝ разтворих краката. Бели и красиви, с прекрасно розово пиче между тях. И я засмуках отново, като този път ѝ навлажних дупенцето и ѝ казах, че ще я чукам там. Беше страшно уплашена, но ми вярваше. Обещах ѝ да не я нараня и че ако не ѝ харесва спирам веднага. Започнах с кутрето, бавно и нежно. След това показалеца, после палеца и накрая съвсем, съвсем бавно ѝ го вкарах…докато усетя, че е достатъчно отпусната и възбудена, за да я изчукам здраво. Краката ѝ бяха на раменете ми. Толкова ѝ хареса, че щеше да припадне от възбуда. Изчуках я на прозореца. Хората гледаха. Изобщо не ни пукаше. Знаехме, че всички са пияни. Върнах я на кревата и продължих да я чукам докато ѝ свърших отзад.

Слънцето изгря около три. Час по-късно излязохме да се разходим из пустите улици. По Невски проспект щъкаха само неколцина футболни фенове, няколко автомобила, две колелета и ние. Пиехме вода и ядяхме сладолед…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *