Яяя......

Още един 9-ти и още за 9-ти

много ми се иска да изпраскам някакъв категоричен статус за 9 септември.

да заявя безкомпромисна позиция, да заема ясна страна и да ожаля избития елит на нацията. да напиша за взетите имоти на дядо ми, чийто грях е бил денонощен труд и натрупано богатство, за характеристиката на майка ми като ‘дъщеря на враг на народа’, за скъпия ми татко, на който едно мръсно ченге викало ‘бял ден няма да видиш, докторе, ще живеете с жена ти и бебето на гробищата, а ако си отвориш устата, ще те пратя на турската граница’. за преследванията и наказанията и униженията, защото, нали, ако аз съм някаква мишка, която дращи из фейса, той беше титан, който не се страхуваше да им се изплюе в лицето и да им каже, че този комунизъм е извращение.

ама после прочитам статусите на моите приятели евреи, които казват, че ще празнуват този ден, докато са живи, защото той отменя закона за защита на нацията. после се сещам за един преследван смирненски, един удушен гео милев, един застрелян вапцаров и леко ми присяда. сещам се и за едни неизвестни и никога неспоменати в българската история факти за българските окупационни войски в гърция.

мисля, че 9 септември е една от многото дати, белязали трагичната история на балканите. и за мен не е черно-бяла. мисля, също така, че днешният безкомпромисен, бутафорен и комичен антикомунизъм е обида за реалните жертви на онзи период. да риташ умряло куче не е кой знае какво. мисля, че днес конфронтацията ‘ляво-дясно’ изобщо не съществува и разделянето по тази ос е просто неадекватно и пилеещо енергия. днешните реалии са ‘либерализъм – консерватизъм’ и про- и анти- ислямизиране на европа. и вместо да се дерем за нещо, минало и приключило, трябва да се фокусираме върху бъдещето, което нищо чудно да бъде доста страшно.

мисля и друго. отрочетата на старата номенклатура успешно се инфилтрираха във всички партии в ляво, дясно и център, но вместо за електрификация и съветска власт, вече се борят за демокрация. старата система се възпроизведе под десетки нови партии от целия политически спектър. елитът на старата система я бутна, за да си осигури място в новата система, като осребри позициите си, трансформирайки старата партийно-номенклатурна власт в икономическа. тоест, политическият елит на страната вече се обособи в съсловна структура, където политическите убеждения са променливи и зависими от конюнктурата, но пък привилегиите се предават по наследство и в рамките на семейството. а това със сигурност няма нищо общо с демокрацията.

за бога, най-големите ни антикомунисти са бивши ченгета и доносници или деца на тежката червена номенклатура. айде, нема нужда.

Ирини Зикидис

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *