Яяя......

Палачинки time!

Специално си настроих алармата. Станах, взех си душ и през това време прехвърлях в главата си всички рецепти за палачинки, които ми бяха казани – с прясно мляко, с кисело мляко, с 5 яйца, с 3 яйца, брашно, вода, сол, захар, сода…

Кака каза да е с гъстота като на боза, а ако не знам колко е гъста бозата да ида и да си купя.
Не купих, ще я карам на спомени.

Майка каза маааалко по-гъсто от боза, а солта на върха на ножа и маааалко отгоре.
Като правих питка за пръв път и ми каза „брашно, колкото поеме“…ми, бая пое да ви кажа…около 3 пакета брашно заминаха – поемаше, не е като да не поемаше.

Сирене в баницата?
„Ми да има бе мамо, с повече сиренце е по-хубава.“
Е, един килограм сирене отиде – получи се повече някакъв деликатес от печено сирене, отколкото баница, но се изяде….с повече айрянче замина.

Моите си буламачи готвя на око и по интуиция, но някой, ако ми казва рецепта трябва да е по-конкретен.
Приятелките на сестра ми казаха 5 яйца, кака вика 1 яйце, майка каза като за вас двете 3 яйца. Не ме питайте как го направих, но сложих 2 яйца и половина.

Гъстотата на боза я докарах, смесвайки мляко, вода и брашно, докато не прехвърлих сместа в наааай-голямата си тенджера и още две купи. Ако не бях успяла да достигна консистенцията с наличната посуда, легенът беше в краката ми за всеки случай.

На това количество, май чукнах още 2-3-4 яйца – не помня колко, изпаднах в предпалачинков транс.

Сложих тигана и изчаках точката му да стане по-червена от точка на челото на индийка. Сложих масло да се разтопи и един черпак от сместа в тигана. Майка винаги е казвала, че първата не става и е за кученцето. Долу-горе така стана – първата купа със смес отиде за кученцето.
Ако наистина си имахме щеше да е преяло и замаляло вече.

Чувам „туп-туп“ – малки стъпки в коридора…

– Мамо, палачинки ли има?
Изглеждам така сякаш съм се била с някой за тези палачинки, а не съм ги приготвяла.

– Ох, да мамо! Сядай на масата да ги опитаме.
Сядаме, слагам готовите палачинки, взимам си кафето, на нея наливам мляко, намазвам палачинките щедро – за мен със сладко, за нея с мед. Не ми се яде, но тя рошава и още по пижама вече е преполовила една и иска да ѝ подготвя следващата.

Пия си кафето и я наблюдавам как сладко яде хванала палачинката с две ръце, капе мед от нея, от ръцете ѝ, лепне, муцката наклепана…Не е нужно да ги опитвам. Успях. Вълшебни са. 😊

Ваня Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *