Яяя......

Пандемична история…с мацка

Публикувано

Пак продължение! За съжаление…

Ден осми (СЪБОТА)

Моят ден! Без дистанционно обучение! Без уроци! Сво-бо-да!!!! Въдворила съм Милото да надзирава домашните любимци с железния аргумент, че отивам на лов за дезинфектанти. Това си е тегава работа – тука има – тука нема! И по-вероятно е второто. Пред перспективата да обикаля по аптеки и дрогерии и да се реди на опашки той бързо сваля гарда и не се съпротивлява…

Спретвам се по последна модна тенденция – с новоушитата персонално от мене маска! С черно котенце на нея. Демек маска с мацка! Изваждам си чисто новичките ръкавички. Е, от еднократните, но пък и те черни. Ухилвам се под маската и се понасям към пазара.
То слънце, то вятър в косите… Свобода! Имам невероятен късмет – намирам място, където имат и спирт, и гел, и… каквото поискам! В приповдигнато настроение влизам в съседното зеленчуково магазинче. От витрината ни предупреждават, че вътре може да влизат не повече от двама човека. Влизам.

Зад мене влетява едно майче на видима възраст 35-40 и спира на 50-тина сантиметра от мене. Аз ѝ напомням, че има изискване… Бдителна съм! В този момент ципът на чантата ми захапва едната ръкавица. Майчето се пеняви нервно, че искала само да попита …. В суматохата аз мило ѝ подхвърлям да не се нервира толкова и изключвам. Имам по-сериозен проблем с ципа и захапаната ми ръкавица. Как да извадя портмонето, по дяволите?! Без да скъсам ръкавицата?!!! Че толкоз зор беше да намеря таз дефицитна стока! Дишането ми се ускорява. Маската едва се задържа на лицето ми. Майчето се врътва след поредната езикова серия и излиза да си чака реда и да се бори с двете си деца. Аз най-сетне успявам са се откопча от ципа. Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив?!!!

Продавачката изумено ме гледа. Пита ме дали съм чула какво е казала другата и ми повтаря думите ѝ: „Нали знаете, че е забранено 65-годишни, в това число и руси, да пазаруват след 10,30?“. Аз се ококорвам над маската. Тя на кого казва 65-годишна, бе?!!! Малееееееееееее! Усещам как всичкият бяс, събиран през седмицата, се надига с огромна сила! Аз съм мацка с мацка! Какви са тия работи?! Плащам набързо и хуквам към вратата, решена да я изям. Просто да я срина!!!! Дори нямам нужда да си построявам изреченията! Те сами си идват! Сякаш съм понесена от огромна вълна, която ще се стовари върху тази женица.  На няколко крачки от сблъсъка виждам, че тя едва успява да събере двете си деца – досущ като моите дяволи. И женицата е на ръба на нервна криза. Завалийката! За миг си представям, че и тя цяла седмица е била на същия хал като моя. И няма моя късмет поне за малко да се освободи от тоз тормоз – карантина коронарика…

Изведнъж ставам бяла и добра! Ама събирам цялата всемирна доброта, хора! Чак не мога сама да го повярвам….Е, не чак толкоз де. Признавам си! Това за 65-годишната, че в това число и руса, не мога тъй лесно да го преглътна! Минавайки покрай нея, изплювам, че когато ти липсват първите седем години, няма компенсация. Но само толкова! Само! Понамествам си маската с мацката, вирвам си русата глава и царствено се понасям към къщи! Моят дом, който се води и моята крепост. При моите дяволскопрекрасновлудявощообични Кифличка и Скунксче. При поредните семейни войни от всички типове. Дом мой, скъп мой дом! То вярно скоро идва сметката за тока…

Татяна Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *