Яяя......

Пандемична сага: история с Кифла

Публикувано

Ден десети
Виж какво нещо е светът! И промяната… Кой можеше и да предположи, че едно такова миниатюрно нещичко като коронавируса може да обърне с главата надолу всичко? А?! Абе около Коледа попрочетох и аз (като една истинска блонди) някой и друг хороскоп – да съм информирана. 2020 била годината на дълбоките промени – духовни и материални. Тъй ми обещаваха. И аз си мислех, че това се отнася за увеличение на заплатата ми. Примерно! Шефът знае, че обичам да пазарувам. Много! Тъй де! Или… промяна на дестинациите за пътуване – тип по-далечни и екзотични имам предвид. Или…най-много промяна на семейното положение. Не дай си Боже! Ама знае ли човек? Кой да ти предположи, че  предстоят такива огромни промени?!

До оня ден новините по телевизията показваха тормоз и побой над лекари и медицински сестри. Кой ги броеше за хора?! Сега са героите на фронтовата линия. Авангардът и спасителите на нацията! Ами шивачките? Ами учителите?! Да си призная, и аз бях вдигнала ръце и спрях да ходя на родителски срещи. Който има работа, да си я върши. Тъй си виках. Колкото работят, толкова и почиват. Какво ми се оплакват? На топло, на чисто стоят. Е, шумно било, трудно било… Че те учениците им повече от тях знаят?! Тъй си мислех. Нека ми сега! От сутрин до вечер учене – в неблагоприятна среда при това! Искам си стария живооооот!!! Човек явно оценява нещата, когато се сблъска челно с тях.

Туй мисля днес между два урока – по литература и химия. И по двата предмета имам да наваксвам пропуски. Та между копривената супа и зелето на фурна, съчетани с рутинното дезинфекциране на района на местообитание, плюс капризите на Кифлата преоткривам какво е значението на възклицанията в „Опълченците на Шипка“ и металите в Менделеевата таблица. А, и тяхното влияние върху живота на хората. В частност върху моя! Конкретно.

Но какво ви занимавам с моите размисли и страсти?! То като го няма Юлиян Вучков (лека му пръст на човека), май нещо се вживях в ролята на великомислител.

Обратно към реалността! А там главната роля днес има моята Кифла – такова нещо умът ми не би могъл да роди. Със сигурност. Покрай уроците на Скункса и моите такива успявам си открадна време, за да я приспя. Каталясала от умора и емоции, явно съм заспала. Събуждам се от усещането , че някой ми бърка в очите. Скачам ужасена и виждам ококорената физиономия на моята Кифла.

– Мамо, внимавай да не се размажеш! – вика – Виж колко красива те направих!

С ужас установявам, че в ръцете си държи спирала за мигли. Все едно гръм ме порази, защото осъзнавам, че около леглото се въргалят лакове, червила, сенки и моливи за грим. А Кифлата… Кифлата прилича на герой от футуристичен филм. Изумителна гледка, хора! Ничие въображение не може да роди такава картина, казвам ви! По челото ѝ  – мацаници от червило и лак. Такива произведения има и по двете ѝ ръце. Обяснява ми, че това са татуировки. Опитвам се да не крещя. Това, което ме гръмва окончателно, са краката ѝ. Оооо, те заслужават специално внимание! Забранила съм ѝ да лакира ноктите си. Затова моята Кифла е подходила творчески – изрязала е дупки в чорапите си. И на двата крака! С малките си 4-годишни ръчички! Въоръжена с ножичката, с която работи и в детската градина. Бездиханна съм. Гледката е потресаваща. Десет различни по размер дупки над ноктите на краката ѝ с десет различни цвята лак в и около тях!!!!!

Започвам да се треса. Не знам плача ли, смея ли се. Нищичко вече не знам. Кифлата ми чурулика нещо и ме тегли към огледалото. Осъзнавам, че това не е всичко. Ами не е! Поглеждам. Ооо, сега вече съм абсолютно отстреляна! Няколко дълги секунди съм пълен гипс. Не мога да се помръдна дори. От огледалото ме гледа изумената физиономия на нещо като Нефертити, но без царствената осанка. Абе, нека си го призная – направо гротеска! То са черни черти по очите и веждите, то са сенки… А устата ми е просто изумителна – двойно по-голяма и наплескна с яркочервено червило. То пък откъде се взе? Не помня да имам такова… За миг се отнасям. Кифлата се е ухилила и чака моето възхищение. Дърпа ръцете ми – и тях да ми покаже. Очичките ѝ блестят.

– И ноктите ти са красиви, мамо! Виж!

Поглеждам. Прималява ми. Имам лак в различни цветове по ноктите и пръстите. И на двете си ръце! Стоя невярващо и се пуля в огледалото. Жалка картинка! А Кифлата сто пъти повтаря с тъничкото си гласче колко съм красива. И тя била красива! Суетно вдига краче да демонстрира…

Аз умряла ли съм била?!!!!
Останалото е мълчание, дето се вика. Къде, по дяволите, са дезинфектантите? За вътрешна употреба!!!

Татяна Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *