Яяя......

Пандемична сага

Ден девети

Неделя е – санитарен полуден, както се казва. Дефицитните дезинфектанти влизат в пълна употреба. Стационирала съм Милото да се занимава с Кифлата в едната стая с отговорната задача да я държи далеч от щори, стени, врати… Въобще от всичко, което би могло да е потенциално заплашено от нейните творчески напъни да нарисува света. Или половината от него. Или поне тази част, която обитаваме ние.

Скункса има задача да изтърка банята. Дори пее, защото съм му казала, че трудът е песен. Нали така?! Знам, ще кажете нещо за детския труд. Знам, знам! Ама извънредно положение! И ний се панучихме на някои неща… Абе, ако съм честна, и при неизвънредно пак тъй ще е! Точка!!!! Тън-мън няма!

Аз се вихря в кухнята. Такова търкане направих на печката, сякаш от това зависи живота на планетата, хора! Спирт, мирт, белина…Всичко употребих! Ама съм барнала едно чердже пред входната врата, напоено с белина?! Демек с вирусите – дотук! Чудо, чу-до! Сега съм хвърлила око и на част от колекцията дезинфектанти на Милото. За вътрешна употреба… Интересно! Те не са дефицитна стока и ги има и в кварталния магазин?!

За награда към самата себе си правя една серия гимнастика. То една награда… Ама да успокоя съвестта си поне малко, щото с това готвене и асоциализация… Стресът от дистанционното обучение е оправданието ми за свирепия глад! Нали?!
Най-сетне имам време. Банята – блести. Кифлата – спи! Милото мълчи! Скункса се движи из коридора, тресейки тялото си като маркуч и мята кукуригуто си. Абсолютно некоординирано! Бил танцувал рече – със слушалките в ушите! Започвам терапевтичен видеочат със сестрите ми – всяка да си каже теглитата!

В условията е пълен покой в моята къща. Измамно нещо е това усещане. За пълния покой де. За да съм сигурна, че няма да има изненади от непредвидени срещи с домашни любимци от втория вид, се затварям в банята, хилейки се на щуротиите на май систърс! И ний поназнайваме чужди езици! Хилотенето ни е прекъснато от яростно чукане по вратата. Отварям само едно процепче и казвам, че очевидно е заето. Тропането не спира, а продължава още по-интензивно! Отварям и почти, ама почти изкрещявам, че съм заета. Следва бясна серия от блъскане с юмруци – групово изпълнение и на двамата – и Кифлата се е събудила! Това не им стига, защото започват да ми правят светомузика – загасят и включват лампата в такт?! Пея нова ария на гнева, предназначена този път за Милото, че да вземе да ги озапти. Отговаря ми, че не пречи на нашата комуникация и неговата смяна е свършила.
Къде сгреших?!!!!!

Татяна Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *