Искра Веселинова

Паприкаш! Покажи ми – как го правиш…

Има една вкуснотия, която всички у дома много обичаме. Нарича се паприкаш по нашия край, гювеч другаде, ама ако ще и филипинска манджа да го наричат – все тая, страхотен е и толкоз! Едва ли има българин, който да не го е опитвал.

Решихме да си направим, обаче тефтерите с рецептите отдавна са предали Богу дух в някоя селска печка или сме увивали яйца в тях или сме сушили билки, знам ли какво сме сторили, но ги няма. Няма ги и туй-то, а хората мъкнат торби и кошници от пазара, дрънчат с буркани, стерилизират и трупат в мазета и по тавани. Пък ние имаме мерак, ама не помним как.

Чакай – викам си – да видя в интернет как го правят хората. И то най-вече да сравним времето за варене.

И чета как бай Ставри от село Бухово слага в буркана едно кило смлени домати (дотук добре) и после се почна – червени камби (ОК), зелени камби (идеално), бамя (чудесно), паламуд, три кила стари чорапи, две кълбета червена прежда и едно розова, сини сливи, лук, пръжки, рогата мерудия и лозов лист.

Тук се намесва кака Цецка, качва снимки на апетитни буркани, на които се мъдри издайнически надпис на кулинарен сайт, твърди, че ей ся ги е снимала в килера, докато е наглеждала дали врат джибрите и обяснява компетентно, че се слага и лозов лист, да, непременно, задължително, но листът не е един, а обираме една средна по площ асма и гъчим в бурканите.

Освен това паприкашът става изключително вкусен,ако му добавим и лъжичка нишадър.
– Как нишадър, бе – ревва кански трети.
– Да изтровиш хората ли искаш? Не се слага нишадър, ами стрита на прах керемида, препикана от котка с болен ляв бъбрек, държана 40 дни на слънце и на тоя прах му се бае, а самото баене става така: „Бай, бабо на керемида, каквото е талаш, да стане паприкаш“.

След като прегледах 1001 рецепти, установих, че най-общо казано, качественият паприкаш се приготвя така:
Загрявате на слънце чифт стари маратонки на запален лекоатлет. Около три следобед миризмата, освен осезаема, започва да става видима. В този сакрален момент потапяте маратонките в тенджера с доматен сок, чиято температура варира между 5 и 85 градуса, според различните рецепти.

Отивате в градината. Хващате късна есенна муха. Откъсвате ѝ едното крило и го мятате при маратонките и доматения сок. Междувременно някой от домочадието събира охлюви, друг лови паяци, а трети обира нафтата, останала в незнаен бидон в гаража. На кило домати се слагат три-четири охлюва, десет паяка и четиринадесет капки нафта. Пращате мъжа си за скумрия на халите. Той се връща с попчета. Наричате го тъпунгер. Взимате попчетата. Вадите им очите и ги слагате в паприкаша. Изпирате на ръка два чифта гащи и три потника. Отцедената вода наливате внимателно в сместа. Разбърквате добре.

Подправките са:
сол, захар, оцет, девесил, гущерова люспа, черен пипер, дафинов лист, споменатите вече лозови листа, омесена на топка паяжина, две супени лъжици сгур и стрита на фин прах мазилка. Поръсете със слама. Кихнете вътре два пъти. Сипете в буркани и стерилизирайте.

И тук стигаме до втория етап -стерилизацията. Тя също варира в широки граници – от пет минути, през разумния половин час, до абсурдните час-два-три, абе, хващаш първия полет за Лондон, шматкаш се час-два из „Harrods“, хоп обратно в самолета и си изуваш гамашите точно, когато паприкашът е готов.

Да не забравяме и роднините, които много искат да ви помогнат, но съветите им се изчерпват с: „Ами, аз това го правя на око“; „Сипваш, колкото прецениш“ и „При мене всичко е на вкус“.

– Колко да ги варя?
– Ми, докато станат готови.

Добре, че здравият ни разум и спомените как сме го забърквали все пак надделяха. А резултата ще го видим зимъска, когато сняг забръска.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *