Искра Веселинова

Паприкаш 2 (В зоната на здрача)

В неделя хората си обличат анорачетата, обуват кубинките, взимат Шаро за другар и хващат планината. Катерят козите пътеки, правят си селфита на непристъпни скали и броят яйцата в орловите гнезда. Или се глезят на спа, късокраки корейки им правят традиционен масаж и газят по гърбовете им с намазани с етерично масло крака; красиви безплътни девойки им слагат горещи камъни в редичка по гръбнака; цамбуркат се в топли басейни; лежат с краставични кръгове на очите и пият минерална вода с вкус на претоплена конска пикоч.

Не и аз. Не и ние. Ние направихме днес една скромна манифактура и се заехме с производството на паприкаш.

Един патладжани бланшира, друг чисти камби, трети мели домати, а моя милост мие буркани и уста проклина цяла Вселена.

– Втори път да се хвана ли? Имате много здраве! Догодина няма да си мръдна пръста – мърморех, докато миех хилядния буркан, а когато намерих една дебела гъсеница в бамята, вече бях толкова озлобена, че я смачках с пръсти и я направих на пестил, без да пищя с грозен глас, както правя обичайно.

Тук трябва да отбележа, че баща ми ни подведе подло, когато го питах колко, аджеба, материал ще ми трябва за двадесет и пет буркана. Оказа се, според неговите пропорции (купувай смело, аз от петдесет години правя паприкаш), че за споменатите буркани са нужни около тон-тон и половина домати „Рома“, петдесет-шейсет кила камби, патладжани – около едно ремарке и бамя – колкото поеме.

Аз, понеже си го знам, че е човек с размах, извадих корен квадратен от изброените несметни количества, годни да захранят цяла зеленчукова борса, разделих на деветстотин петдесет и пет, махнах двадесет процента за ДДС и пак се оказа, че сме накупили продукти да изхранваме целия китайски народ с паприкаш за две зими.

Мия, пълним, мия, пълним и не свършва и не свършва. Бягай до къщата за буркани. Мием, пълним и не свършва. Бягай до магазина за буркани. Там пък се оказа, че продават бурканите без капачки (!) Ма за к’во са им?!
И пак мием, навън вече завалява първият снежец, дрънчат Коледни звънчета и грейват елхи, а нашата манифактура няма свършване. Направо си е таковало цялата фамилия.

Когато най-после приключихме, кухнята приличаше на бойно поле. Послепроизводството включваше миене, търкане, чистене и лъскане, а мъжът ми запраши на вилата да вари бурканите. Когато баща ми си пристигна доволен от село, аз много му бях набрала.

– Защо – викам му задгробно и го гледам като гарвана на По – ти ми каза такива чудовищни пропорции, та изкупихме бурканите на цял Сливен, Злати войвода и Крушаре?
– А, повечко сте направили значи? – този човек е невероятен тепегьоз.
– Повечко не е думата – започнах да ставам саркастична.
– Явно сте направили двойна доза – погледна ме бащински той и се отвя да си гледа мача.

Изпъшках. Ни да му се караш, ни да го убиваш. Погледнах календара. А, още сме същата година и даже същият месец? Я виж ти! Какви чудеса!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *