Яяя......

Параграф 22 x 2

Безочието и наглостта на банките в България, понякога толкова ме стъписва, че чак ме забавлява…

Пощенска банка. Днес.

Аз: – Добър ден! Имам открита левова сметка при вас, с издадена дебитна карта. Искам да я закрия, понеже рядко я използвам, а иначе всеки месец ми се удържа такса за обслужване…

Тя: – Добре, господине. Ако обичате дайте си дебитната карта. Аз сега ще я унищожа пред Вас, а за закриване на сметката ще дойдете след 31 дена.

Аз: – Прощавайте, не съм сигурен, че Ви разбирам: значи сега ще ми унищожите картата, а аз трябва да дойда след един месец за да ми закриете сметката?!

Тя: – Точно така! (усмихва се леко снизходително, но в погледа ѝ проблясва гордост от това, че съм я разбрал…)

Аз: – И защо е нужно това? Не може ли днес, сега, да унищожим картата и да закрием и сметката?

Тя: – Не може господине, такава е процедурата.

Аз: (въздъхвам с досада) – Е, добре. Щом такава е процедурата… Ето Ви картата ми…

Тя: – Благодаря! И личната карта, ако обичате.

Аз: – Заповядайте. Но нея нали няма да я унищожавате?

Тя: (подсмихва се с ирония и презрение) – Не…

Аз: – А-аа… Прощавайте, госпожице… А от банката ще ме потърсите ли след 31 дена? Това е цял месец, много е вероятно да забравя…

Тя: (гледа ме един безкраен съжалителен момент) – Не.

Аз: – Добре, ами… Как ще стане тогава? Ако забравя и не дойда? Без мен ли ще ми закриете сметката?

Тя: – Не, разбира се. Няма да я закрием.

Аз: – Но тогава, защо ще ми унищожавате банковата карта сега?

Тя: (с явна досада) – Защото искате да Ви закрием сметката. Такава е процедурата, господине!

Аз: – Е, щом такава е процедурата…

Тя: (….след дълго и съсредоточено чаткане по клавиатурата и взиране в монитора) – Не можем да Ви закрием сметката, господине. Тя е замразена…

Аз: – ????… Не Ви разбрах. Как така „замразена“?…

Тя: – Ами, ето сметката Ви е замразена (обръща монитора към мен, и там с червени букви пише „сметката е замразена“)…

Аз: – Имате някаква грешка, сметката ми не може да е замразена.

Тя: – Може, може… Ето, тук при мен излиза, че е замразена.

Аз: – И какво значи това?

Тя: – Означава, че не може да оперирате със сметката си.

Аз: – Но, уважаема госпожице… АЗ ОПЕРИРАМ СЪС СМЕТКАТА СИ. За последните няколко месеца съм превеждал пари по тази сметка поне 5-6 пъти, разплащал съм се от нея по интернет, пазарувал съм с картата в магазини с ПОС терминал, даже теглих наскоро от уличен банкомат…

Тя: – Това не е възможно. Сметката Ви е замразена!

Аз: – Е, как да не е възможно!? Защо ми е да Ви лъжа?!? Аз не съм дошъл да закривам сметката си, защото е замразена (това го разбирам сега), а защото смятам, че 5 лева на месец за обслужване на картата е прекалено висока такса за карта, която ползвам рядко…

Тя: – Не знам. Аз Ви казвам, че сметката Ви е замразена!

Аз: – Добре, това го разбрах. А, между впрочем, защо е замразена, пише ли там?

Тя: – Защото в продължение на повече от една календарна година, не сте влизал в банката.

Аз: – ………………??? …….. защо ми е да влизам в банката?

Тя: – Как защо? Защото имате сметка в тази банка и трябва да я захранвате и да теглите от нея.

Аз: – Ами нали точно това Ви казвам, че правя! Не разбирам, обаче, защо ми е да влизам в банката – нали има интернет банкиране…

Тя: – Такава е процедурата, господине. Трябва да влезете в банката…

Аз: – ……………. (гледам тъпо)

Тя: – ……………. (гледа умно)

Аз: – Тогава защо сте пуснали приложение за интернет банкиране?

Тя: – Не съм пускала, господине.

Аз: – Нямах предвид Вас персонално, имах предви банката.

Тя: – Не зная, господине, аз не съм банката

Аз: – Е, как да не сте банката, вие сте служител на банката, следователно сте част от банката…

Тя: – … Господине, какво ще правим с сметката Ви?

Аз: – Какво ще правим със сметката ми?! Нали Ви казах, че съм дошъл да я закрия, но Вие ми отговаряте, че не мога, понеже била замразена, понеже не съм благоволил да ви посетя на гише в продължение на година!?! Аз трябва да Ви питам какво правим със сметката ми, но вече не съм сигурен, че трябва Вас да питам, защото току-що ми казахте, че не сте част от банката…

Тя: – Аз не съм банката, господине, аз само работя тук.

Аз: – (примирено) Добре… Какво да правя със сметката си?

Тя: – Ако искате да я закриете, трябва да я размразим.

Аз: – Добре. Размразете я.

Тя: – За да размразим сметката, трябва да направите транзакция – да изтеглите или да внесете пари по нея.

Аз: – Ами, госпожице, нали това се опитвам да Ви обясня, че съм теглил пари от картата (ерго – сметката) преди няма и седмица.

Тя: – Няма как (усмихва се доволно!), сметката Ви е замразена!

Аз: – (спокойно… омммм…) Предполагам, че там в компютъра Ви има история на транзакциите ми по сметката, защо не проверите, а не да мислите, че Ви приказвам глупости…

Тя: – Не мога. Сметката Ви е замразена.

Аз: – Абе…! А как аз, по дяволите, мога да го видя това в приложението на смартфона си, а Вие не можете (посягам да извадя телефона си от раницата)… сега ще Ви покажа…

Тя: – Господине! Ако обичате дръжте се по-спокойно и не повишавайте тон в банката! Не искам да гледам телефона Ви!
(с периферното си зрение забелязвам как чичката от охраната се прокрадва някъде зад гърба ми и погледите на всички клиенти в клона, вперени в мен… Спокойно… Омммм….)

Аз: – Да Ви питам тогава… Защо досега всеки месец ми удържате по 5 лева от сметката за обслужване, след като сметката ми е замразена?

Тя: – Не ги удържам аз, господине, удържа Ви ги банката…

Аз: – Добре. Защо БАНКАТА ми удържа по 5 лева такса за обслужване, след като сметката ми е замразена?

Тя: – Защото сте правили транзакции и дължите такса за обслужване…

Аз: – (поемам бавно въздух) Госпожице, имам чувството, че се намирам в кафкианска реалност… Добре, вижте… Ще го направим както казвате… Ще изтегля сумата, която ми е останала в картата… Мисля, че са 3 лева…

Тя: – Ето, попълнете тази касова бележка. (дава ми бланка за теглене, аз започвам да попълвам…)

Аз: – И трите имена ли?

Тя: – Да. Между другото има такса, дължима при теглене…

Аз: – А! (спирам да пиша) И колко е тази такса?

Тя: – Момент, сега ще Ви кажа…
(става и отива при една от касите. Говори около половин минута с касиерката. Връща се.)

Тя: – 3 лева е таксата.

Аз: – ….. Значи… За да изпълня процедурата за размразяване на сметката, аз трябва да си изтегля от картата 3-те лева, за което ще трябва да платя такса от 3 лева?! И какво да пиша тогава на касовата бележка – 0 лв.?

Тя: – Толкова е таксата, господине. Между другото имате в сметката си 8 лева и стотинки…

Аз: – Ха! Как съм ги пропуснал… Значи, да видя дали съм разбрал правилно… За да размразя сметката си (за да можем да я закрием) аз сега трябва да изтегля, да кажем 3 лева, за което ще ми удържите 3 лева такса, т.е няма да изтегля нищо?

Тя: – Не. Ще изтеглите 3 лева и ще платите 3 лева такса.

Аз: – И ще ми останат 5 лева по сметката… А след като ще я закрием след един месец, БАНКАТА за този един месец ще си удържи ли такса за обслужване в размер на 5 лева?

Тя: – Да, разбира се.

Аз: – Госпожице, (скъсвам полупопълнента касова бележка) я си ми върнете картата, ако обичате. И личната също. Нищо няма да закривам. Ще има да взимате от мен. Ще имате да си търсите едни пари за обслужването…

Тя: – Аз нищо няма да търся, господине. Бан…

Аз: – Да, да, разбрах. БАНКАТА. Вие сте медиатор и нямате нищо общо. Приятен ден!

Ако си мислите, че това е фейлетон, който съм измислил за вас, за да ви разведря деня… ами открийте си сметка в Пощенска банка и след година се опитайте да я закриете. Най-добре в клона на банката в Овча купел 1… Аз пък, след като излязох от клона, се шмугнах веднага в отсрещния магазин „Фантастико“. Дълго, прилежно и стриктно избирах продукти на обща стойност 8,37 лв. (толкова се оказа, че са ми останали по сметка). След което ги платих на касата с картата, от ЗАМРАЗЕНАТА ми банкова сметка. И я нулирах!… Между другото… въпреки, че три пъти ги сметнах с калкулатора, по посочените върху магазинните етикети цени (за да излязат точно 8 лв. и 37 ст!), на касата излязоха с 5 ст. повече. Доплатих ги КЕШ… Толкова и за коректността в магазините!

Милен Зафиров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *