Виктория Тинтерова

Патерица

Публикувано

Имам един съд от йенско стъкло, от мама останало. От нейната младост, значи от 60-те години. Пожълтял, леко издраскан, с малко загорели петна, които се опитвам да измия, ама не съвсем старателно, защото така си ми харесва. Имам си и мои съдове, по-нови, без петна, бели, прозрачни. Но когато готвя нещо любимо, винаги си го готвя в това от мама.

Навремето тя правеше разни задушени меса в него. Свински пържоли с пушено сирене или пиле с бира… Тия гозби бяха много модерни и по като за гости. За ежедневието се готвеше грах, боб, картофена яхния, веднъж в седмицата мерлуза или скумрия в хартия на фурна… зелен боб, пиле с ориз и винаги супи. В нашето семейство имаше и „разтоварващ“ ден за домакините – баба и мама.

Четвъртък. Не се готвеше. Обожавах го тоя четвъртък. На обед за мен имаше кренвирши, печени на фурна с кашкавал, нали се сещате – разрязани по дължина и вътре пъхнато парче кашкавал. За гарнитура – пържени картофи…. мммм. А за вечеря имахме печени филии, масло, сирене, салам и чай. И горчица. Обожавам и до сега филия с масло и горчица. Само дето горчицата не е същата…. Нито телешкият салам.

Защо ви го разказвам това ли? Защото този съд за готвене предизвиква в мен нежност, спомени, предизвиква чувство за съпричастност към миналото… нещо такова. Даже не мога точно да го определя. Най-много прилича на душевна топлота. Сякаш съм си запалила камина в душата, когато навън вие снежна виелица. Опора. Много хора си нямат такъв съд. Или не изпитват това, което аз. И ми е много жал за тях. Жал ми е за хора, които не изпитват топлина и очите им са сухи, и не им настръхва перушината, когато:

„Грабайте телата!“ – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.

Когато чуят нестройни детски гласчета да крякат:

Върви народе възродениии…

На които не текат сълзи в 12 на обед на 2 юни…. дори и само в душите.

Които не се трогват от:

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

Много ми е жал за такива хора.
Те си нямат патерица, за да им помогне да минат невредими и радостни през тоя живот.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *