Ше си праЙм кот си искам

Пиле натюр

Анонсираха ми тая сутрин по телевизора една, дето щяла да готви здравословна пуйка с къри и зеленчуци, подходяща за хора с различни болести. Коей здравословното на ена пуйка и на ено къри и кви са тея болести остаям на вас да прицинявати, а аз, глейти ся, слушайти – реших да отрезвам главата на ено здравословно пиле и да го напрая със здравословни пресни картофи и ена свръх вредна биричка…по ена – в тавичката на пилиту ена и на мен ена…ама мойта неколко пъти.

Зел съм ено малка брадва в ената ръка, в другата държа пили и отивам на улицата да не пръскам с кръв из двора. Не знам, ама винаги, винаги е това – изляза ли за нещо на таз улица, все ше цъфне някое градско чедо дошло в Невша на селски туризъм и ше поиска да другаруваме посрецвом некой лаф.

– Да не го колиш!? – пита ме момче на видима възраст около двайспет години, цъфнало някъде от на майната си и хем се хили, хем лявото му око проиграва стабилно заради очаквания отговор.

Не знам как е в комуната от където идва тоя лешпер, ама тук видиш ли някой с брадва в комплект с пиле, вероятността той да чепка вълна или да чука камъни е практически нулева, щом е оборудван в такава комбинация.

Само малко за стайлинга на момъка – с шарена кърпа връз главата (баба ми носеше такава), очилата на Джон Ленън и кичарата на Боб Марли.

– Ва, как щяло да го коля! На разходка съм го извел. – викам му и чакам да ме попита, що го нося с главата надолу и за ко мий туй малко брадвичка. Разбира се, дочаквам.

– А що е с главата надолу?
– Щото има проблем с вестибуларния апарат и захожда като го пусна. – отвръщам му и клатя брадвето.
– Ама ти ще го колиш! – сякаш изведнъж прозрява красивата истина малчо и дясното око започва да прави компания на лявото в танците.

Ве, да ви еба и веганите нещастни! Що щете из селата и заприказвате селяните с пиле и брадва в ръце като ви призлява!?
Ам ше го коля, разбира са – няма му бая против уроки, я! Кат не ти са гледа, фащай баира и друм оттука ве!

– Недей – ми вика – моля та!

Това заплашва да се превърне в толкова публично мероприятие, колкото една публична екзекуция на сериен изнасилвач и убиец. Пилето стои самодоволно в лявата ми ръка и изглежда така, все едно ще доживее до есен, а аз нямам намерение да му давам крила, само за да ги отрежа рязко след минута затова го полягам категорично на един приготвен преди малко пън и с внезапно движение го обезглавявам.

Тоя почти се свлече в собствените си крака – даже не разбра какво и най-вече как стана всичко. Подбели очите и аха да паткася. Ся да го освестя ше тряа го тричам, дейба и самсуняка му.

– Ко стана ве, дан омреш? – го питам и докат пилето са подфърля в тревата правя две крачки към колабиралия покемонър.
– Диваци такива, изроди!!! – тва ми каза и избяга заднишком.

Когато Огюст Реноар е бил вече на преклонна възраст и не е можел да твори заради скованите си от ревматизъм ръце е наредил да му се приспособи статив за в леглото и с превързана към ръката четка е продължавал да рисува. Когато неговите ученици го попитали защо е нужно да продължава да се мъчи при положение, че е оставил планина от картини, той е отговорил: „Нима искате от мен да се лиша от щастие!?“

Нима тия градски пръдльовци искат да се лиша от щастие преди да е дошъл сетния ми час и да не оставя планини от пилешки кости зад себе си!?
Следващият път заек и очаквам по-голяма публика…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *