Яяя......

Пиратски времена и права

Публикувано

Покрай актуалните събития, свързани с авторските права и обиските на службите в офисите на един от кабелните оператори в Бургас, се сетих за ония времена, преди 20 и кусур години, когато пиратките бяха норма, а да изпиеш една малка водка от цар кировата, бе чиста проба лотария и някаква форма на героизъм.

По тия времена един приятел работеше в една местна телевизия, нещо като оператор на пулт – по-скоро пускаше видеокасетите и през едно нещо( преправен миш-пулт) пращаше сигнал към зрителите. Може да ви изглежда смешно, но това бе сериозна работа, която изискваше внимание и отговорност – все пак, твоята работа се наблюдава от десетки хиляди зрители…

Та аверчето учеше задочно и влезе в сесия. Помоли ме да го заместя за месец и те така… Абе, станах спец за отрицателно време! Ако си мислите, че само се седи и се гледа, какво върви в ефир – лъжете се! Аз трябваше да бягам с такси до видеотека, с която имахме договор, да избирам филмите и да правя програма, съобразявайки се с програмният директор, времето за новини и пр. детайли. Работата бе натоварена и се работеше от сутринта до късни доби.

Накрая толкова бях задобрял, че пусках касетите така, все едно разполагах с професионална техника, а не с 2 бутона и две VHS видеота. Това ми освободи време и вместо да гледам постоянно в монитора, какво се излъчва, започнах да се занимавам с втората си по важност функция – тази на телефон на Доверието…. Да, през целият ден и повече вечер, ми се обаждаха абонати, не толкова да се оплакват от сигналът и съдържанието, колкото да си побъбрят с някой непознат.
Обаждали са се, да ме питат, колко е часът, какво ще е времето, какво да правят в даден житейски проблем и прочие, такива неща. Честно казано ми харесваше и никого не съм наритал.

Един ден имаше по-необичаен разговор:
Часът е около 17:30
– Ало?
– Кабелна телевизия „………“, слушам Ви!
– Знаете ли, какво ми се случи днес?
– Моля, слушам Ви – тук заемам по-удобна поза и слушам внимателно. Мъжът отсреща, продължи със спокоен, приятелски тон:
– Ами, днес жена ми е на работа и аз трябваше да взема Митето…
– Кой е Митето?
– А, детето. Та, вземам Митето, минавамв през пазара – знаете – зеленчук, месо, мляко, това -онова. Монтирам детето на дивана в хола и му пускам вашият канал да гледа детски, а аз отивам да готвя.
– Какво готвите?
– Салатка домати и пиле с картофи…
– Аха… Аз доматите и лукът ги режа на едро и сиренето го натрошавам. Пилето с джоджен ли го подправяте?
– Да, с джоджен….. и отивам аз да видя детето, как е…..
– Митето?
– Да, Митето. И влизам аз в хола и какво да видя! Знаеш ли какво видях?!
– Ми….. не.
– Ами, гледам едни ГОЛИ ХОРА СЕ ПЛЮЩЯТ и Митето ги гледа!!!!

Тук бързо затварям телефона и пускам монитора на текущият сигнал – верно! Някакви се плющят в градският, кабелен ефир във времето за детски, анимационни филмчета! Онази патка от видеотеката, в кутията на „Снежанка и седемте джуджета“ ми бе сложила „Маргарет, тримата водопроводчика и градинарят“.
Да, бях станал небрежен!

Живко Ванев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *