Яяя......

Пияни вишни за Задушница

Публикувано

Понесли сме се аз, брат ми и нашите на Задушница. Пътуваме към Бяла Слатина, където баба и дядо ни отгледаха. Свързваме мястото и с един чичо на дядо ни Димитър Дръндарски, за когото се грижехме всички, най-много аз.
Баба ме караше всеки обед да се качвам на Балканчето и да прекосявам цялото градче, носейки канчета, пълни с топла храна за роднината.
Този дядо се спомина навръх 100-тния си рожден ден. Заварили го заспал вечния си сън с кутия пияни вишни върху корема, на която всички бонбони липсвали.
Баща ми цял живот чувства вина, че му бил подарил той бонбоните предната вечер.

След погребението всички бяхме забравили гроба. Ходехме на няколко пъти до там, обявявахме състезание с награда, за който му намери плочата – без резултат.
Преди две години го открих и баща ми се зарече да му сложим плочка със снимка.
Сега сме се ентусиазирали, като отидем, да я лепим.

Не бих разказвала тази семейна проза, ако не бях видяла снимката на дядо Димитър. Това е единствената му снимка от началото на миналия век, когато се е снимал за документ. И естествено портретна, избеляла, снимка с един сериозен, чак респектиращ образ.
Тате, като я дал на един фотограф да я отпечата върху порцеланова плочка, онзи проявил самоинициатива и изкривил равните устни на дядото, които изобщо е трудно да се нарекат устни, просто една черта, в закачлива усмивка.
Такъв нелеп образ сме тръгнали да лепим. Но по-важното е, че баща ми си спомни, че всъщност дядо Димитър е починал усмихнат с бонбоните и някак тежестта от вината му се е стопила.
В колата се смеем.

Гергана Петкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *