Виктория Тинтерова

Плейтнати кюфтета а ла Тинтерова

Публикувано

Много ми се разказва за снощи…
Бяхме на съученическа среща. Много, много приятно – весело, съучениците все още млади и готини, даже още по-готини. Мога да ги фаля до утре, ама не това ми се разказва.

Начи – седнахме в една приятна кръчма с градина. Ремонтирана и барната по последен писък на дизайна. Не от обикновен, от истински дизайнер барната. Скъпоооо! Вътре – опушено тъмно сиво, графитено и боядисано на кълбета, сякаш оня ден е горяло и набързо са върнали масите. За да се върне уюта, са сложили едни огромни, тъмни картини на тъмни градове. От самолет. Като влезеш и баам – замирисва ти на пожар. Много автентично, да си гледа работата Фройд, да иде да види не може ли да си спомняш миризми….

Навън едни гъзарски лампи от водопроводни тръби, с едни гигантски крушки, които светят с мъждукаща светлина, та да виждаш колкото се може по-малка част от храната. А храната, поднесена на дъски за гладене, ох, не, за рязане на месо. И там беше фантазе – кръгли, по-големи, правоъгълни, малки само за 1 парченце панирано сирене…. Бе, разкош!

Сервира 1 брой жена. Поръчваме си ракия, друг бира, тя изчезва в тъмата на изгорелата стая и … изчезна. Около 20 минути я няма. Като отидохме да проверим дали не се е гътнала, видяхме, че вкарва бавно и полека в един компютър
2 ракии….
4 узо
5 бири
6 минерални води….
И така 20 минути, ама това вече го казах.
Викаме й:
– Ама собственикът на заведението е голяма гад, как може да ви остави сама, като знае, че ще има повече хора?! Ах, каква голяма гад – съжаляваме я ние и ѝ съчувстваме, понеже сме зрели хора и сме добри.
Тя изслушва цялата тирада и казва:
– Аз съм собственикът!

Настана сконфузено мълчание, но бързо се окопитихме и продължихме да си поръчваме разни неща. Дойде моят ред.
– Аз искам 3 кюфтета с пържени картофи.
Собственичката-барман-сервитьорка се люшна леко и погледна адски тъжно:
– Не може – вика – кюфтетата са две!
– Свършиха ви кютетата ли? – питам.
– Не има кюфтета, колкото искате, но сервираме само по две кюфтета, с гарнитура, а в гарнитурата има картофи – отговаря.
– Тоест, не може 3 кюфтета без гарнитура и отделно пържени картофи?
Съучениците постепенно спират интересните разговори за деца и внуци и малко за герб… и се заслушват в моята поръчка.
– Добре – примирявам се аз – тогава ми сложете и 1 кебапче. И ако може не на дъска, а в истинска чиния, ама ако може да не е супена, като тия за салатите… Щото не обичам. – вече съм стара за фюжъни и плейтване на кебапчета….Както и за гурмета по мазни дъски.

Сервитьорката-собственичка отпуска ръце с тефтерчето за поръчки, вдига глава към небето, където е Бога на кюфтетата с гарнитура, промърморва някаква специална молитва или клетва за клиенти-идиоти и после се връща с очевидно неудоволствие пак на земята.

– Вие – казва ми с тон, с който сигурно палачът се обръщат към осъдения – какво по-точно не разбрахте?! Две кюфтета върху зелено листо, две сосчета и картофи! Или пласкавица върху зелено листо, две сосчета и картофи! – въобще не споменва за кебапчето.

Аз съм вече сериозно респектирана и повече не смея да импровизирам с броя на кюфтета.
На масата тегне вече пълна тишина и дори най-смелите ми съученици се опитват да се снишат на столовете и да станат пак малки и незабележими. А мъжът ми така мрази спорове в кръчми, че направо се захлупи с вопъл на масата. Защото няма доверие в моята кротост….

– Добре, реших – две кебапчета със споменатата гарнитура…- все още съм съвсем добродушна и все още кротка. Да няма скандали, нали….

Тя, обаче, видимо съвсем откача. Виждам я как посяга мислено я към некой по-остър нож, я към ксанакса… или и към двете.
– Две кютета, плескавица или НИЩО! – и обидено добавя – В чиния!

И с огромно отвращение, с погледа на Ризова, когато има бесепета на гости, стоварва върху ми цялото вселенско презрение:
– Ако искате да ядете КЕБАПЧЕТА /казва го сякаш произнася кощунствена за бога на кръчмарите, богохулна, много страшна дума/, идете ей там – сочи нанякъде – в ШКЕМБЕДЖИЙНИЦАТА!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *