Ше си праЙм кот си искам

Плетене за мъже

Гледам из фейсбука, къде на майтап, къде на сериозно, няколко от приятелите ми мъже в листата ми са заявила интерес към събитието „Плетене за мъже“.

Мачото в мен първо се облещи като видя снимката с няколко екземпляра от силния пол с куки и начената плетка в ръце, посегна грозно да изпсува, нещо от рода на „Дееба джендърите ви смахнати!“, обаче после рязко се укроти и направо се изпари.
Посегнах да се зачудя какво му стана на този мой справедлив иначе гняв към подобен род събития…но си спомних нещо.

Бях някъде на десет-двайнасет.
Не помня какво точно бях направил, но наказанието за извършеното от мен беше да не излизам навън в продължение на десет дни. И за късмет, това се случва точно по време на зимната ваканция – едва беше започнала. Коледа, Нова година, навън навалял един дебел сняг, аверчетата ми от града си дошли при бабите, празници, а-у – аз наказан у нас. Излизайки в двора да глътна все пак малко чист въздух гледам как половината свят се пързаля с шейни, найлони и ски, за които притежателите им твърдят, че са маркова реплика на ските, с които се спуска Алберто Томба, подсмръквам си сопола наобратно и се прибирам до печката.

Чета, гледам „Милион и едно желания“ с бате Влади, пак чета, правя едни намеци на баща ми, че вече ще слушам тъй както и малките партизанчета не са слушали, само да развали магията и да ми позволи да пристъпя отатък портата, но сърце кораво и замръзнало като капчука под прозореца пред който въздишам и ги редя тия небивалици за слушането – не дава и това е!

Майка ми подхвърли няколко пъти да се смилял и да отмени забраната за излизане, но и тя удари на камък.

И пак – чета, „Милион и едно желания“, някакво друго детско, май „Мечето Ръкспин“, „Бразди“ и „С бъклица и дрян“ с Петя Тетевенска.
Баща ми чете вестник, майка ми само допълва чайника с вода и сърбаме липов чай. Освен, че допълва чайника обаче, майка ми тъкмо се беше зарибила на плетенето на фанели. Навсякъде у нас пръснати едни стари броеве на немското списание „BURDA“ и българските „Жената днес“ и „Лада“, пък тя се курдисала до печката и се опитва да начене някаква много сложна комбинация от бримки.

Милион и едното желание свърши (даваха го два дни поред, по около три часа на ден), Митко Палаузов го четях за трети път и единственото ми желание беше вече да хвана гората като малкия герой и к’вото дойде – или фашистите мене или аз тях, но да усетя свободата на ваканцията.

Одряман гледам унесено майка ми как замята куките и не знам откъде ми дойде, ама изведнъж ѝ викнах – „Я ме научи да плета!“

Баща ми само отметна вестника, изправи се на кушетката рязко, изгледа ме както баща поглежда син, кога той заяви, че вече четвърта година учи за балерина, а не в МЕИ-то както е обявил по-рано и процеди през зъби: „И на гергеф да поискаш да се научиш да шиеш, пак няма да излезеш навън до края на ваканцията!“

Да де, ама аз не поисках тая глупост с плетенето, за да го принудя да ме пусне, поне не и осъзнато. Сигурно на някакво първично ниво това е било опита ми за бунт и манипулация спрямо него, но все пак пожелах да се науча да плета съвсем сериозно.

Майка ми пък, вместо да ми шибне два шамара и да ме откаже каза: „Ми, хубоу – земай тез куки, таз прежда и сядай до мен да ти покажа.“

И ми показа.

Две налице, две наопаки, две налице, две наопаки…
Къцам аз и окото ми не мигва.
По едно време, бях надкарал стандартната вече десетина сантиметра, вика: „Дай да ти покажа „английски ластик“ как се прави.“

И ми показа.

Десет сантиметра стандартно плетиво, десет сантиметра английски ластик, десет сантиметра стандартно плетиво, десет сантиметра английски ластик..

В някакъв момент това нещо стана дълго към два метра и широко към половин. Да е шал – не е баш шал. Да е мексиканско пончо – и тва не е. Пелерина някаква да е…да, с повече въображение може да мине за пелерина.

Майка ми вече завършва предницата на някаква фентъзи фанела „ажур“, когато аз ѝ сервирам: „Я ми покажи чорап как се плете.“
Тук баща ми не издържа, скочи, смачка вестника и изрева:
„Марш навънка веднага! Чорапи ше ми плете! А гоблени няма ли да поискаш да шийш!?“

Няма ви кажа как хвърлих и куки и прежди и кълбета и хурки!
Вечерта ме издирваха, че от рязката свобода се бях забравил и не ми и идваше на ума да се прибера.
Обаче футуристичната ми плетка трябва да седи някъде прибрана.
Някой ден ще я открия да ви я покажа.

Така де. Сигурно тия мъже-плетачи жените им не ги пускат да излизат на кръчма и това е формата им на бойкот…незнамнезнам…

Плетене за мъже

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *