Яяя......

Плодовете на любовта

Публикувано

Хората, които ме следят (леле, колко психарски звучи това фейсбук понятие) знаят, че не живея сам. С мен е и едно кафеено дърво, което ми е дар за рожден ден от една дива и пожароопасна любов от преди 18 години.

Растенийцето беше малко, а романът горещ. После едното угасна, а това което вегетира остана при мен. С пулверизатор мокрех през лятото листата му, а зимата го слагах пред най-топлия прозорец на апартамента. Вярно, опитах се няколко пъти да го разкарам като подарък за някого, но нещата винаги се разсъхваха. И се гледахме така повече от десетилетие. Докато постепенно, този „колумбиец или колумбийка“ както го наричам според настроението си, не започна да рони листа и да оплешивява. Остана само с 5 гърчави листа. И тъй като в този период вече бях построил вилата си, реших да го занеса на нейния двор, за да умре сред себеподобни.
Сложих го под лозата, за да е на шарена сянка, полузарових саксията му в пръстта, за да има връзка със земята, обещах му редовно поливане и го оставих на съдбата.

Казват, че съдбата е странна жена. В екстремните летни температури, силни ветрове, валежи, и засушавания поради моя разсеяност, кафето пусна за два месеца над 50 нови листа и видимо възкръсна от агонизиращите. Прекара зимата пред прозореца с хранилките на врабците, а на другата година пак излезе на двора. И съвсем неочаквано цъфна. На 17-тата си година. Цъфна и върза. И узряха плодчета. Снимах, информирах и раздавах.

Ето го сега в третата си реколта. След обилния летен цъфтеж живее с мен – в хола на вилата с печката на дърва. Гледа двора и изхранва своите плодчета, които сега са колкото пролетни нашенски сливи – от онези, които още не са направили костилки в себе си и децата обичат да ги ядат на зелено.
Та мисълта ми беше, че понякога любовта си отива, а плодовете ѝ остават. Най-честият пример е с бебетата, когато таткото заминава, а детето израства с майката. Но има и такива случаи – когато романът свършва като изгоряла свещ, а подаръците остават и разцъфтяват. И виждаш, че любовта може да има и други плодове – късни и не ревящи.
И толкова екзотични, че можеш да се похвалиш с тях в мрежата.

Добрейте и не бързайте да вземете всичко от живота в един ден. Изненадите са като гръмотевици. Идват понякога и без облаци.

Николай Илчевски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *