Ше си праЙм кот си искам

Плъховете първи напускат бананите…в Калфланда

Публикувано

Защо бях в Калфланда, въобще не ви вълнува вас, нали?
Да, но аз ще ви кажа.

В 17:45 получавам тревожно обаждане от един, който на улицата съм принуден да наричам „непознати чичко“, сред повече хора той вика по мен „Момчето с ръбестата глава – върни ми часовника и портфейла или ще звънна на 112!“, а вкъщи е просто баща ми.

– Престаяш ле си – напрегнато, все едно ражда куфар за презокеански полет, започва той една, ако не дълга, то поне много тъпа увертюра, убеден съм – почнах да прая…ами, руска салата. Сварих и нарязах картофи-мартофи, кисели-мисели краставици-мраставици, салами-малами, грах-мрах и тъкмо се каня да слагам майонеза…мммма, как да го извъртя ся като е с „М“!?! Майната му! И ши слагам майонеза и то…няма майонеза! Къде да ходи майка ти сега до магазина? Тряа отидеш да вземеш само две-три майонези…и хляб…и сирене…и сапун…и лимони…и малко риба и там…още няколко неща. Тъй и тъй ше ходиш…
– Ве, как тъй – тъй и тъй!? – питам аз. Нали те ме караш специално да ходя, ве??
– Ми, нали ше ходиш, ве! Начи е тъй и тъй! Чакам с нож в ръка, само да ти кажа – не ме дразни.

Е, отидох.
Влизам, оглеждам се около зарзавата за „…и лимони“ и гледам една лелка с плъх на каишка, който някои наричат мини пинчер, поставила паткана моля ви се в бананите, докато си избира портокали.
Мисля, че се разплака след като я нарекох „пръдла“, когато най-безцеремонно изхвърлих хамстера ѝ под щайгите с черна ряпа, а тя се опита да оспори действията ми. На морското свинче сякаш не му направи впечатление. Ама и да му е направило – да се оплачат в Дружеството за защита на нагли притежатели на космати бълхарници. В бананите, бе! Вътре!!! Да не му настинат крачката сигур. Баси тъпата леля!

Взел съм всичко, че и отгоре! Тръгвам. Дори няма да му сложа обичайната надценка от 300 процента на баща ми. Тая пръдла го получи вместо него…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *