Яяя......

Последна дръпка от лулата и си тръгна

Публикувано

Барът бе пълен. Димът се стелеше на талази по пода. Той седеше отчаян и се надпиваше със своята самота. Годеницата му си тръгна. Поредната в живота му. Единствената, която му придаваше смисъл. Хората говореха за него, че е гений и бяха прави. Той знаеше, че е гений, но не разбираше къде греши? Неуспехът му сред жените бе пословичен.

Вратата на бара се хлопна с трясък! Леден студ погали глезените на Никола. Влетелият мъж – нисък и набит с небрежен бретон и още по-небрежен мустак, седна на бара. В този момент почти нямаше жива жена, която да не завърти глава след непознатия. Магнит за жените! Странникът поръча водка и с утеха запи. Жените, една след друга, заприиждаха към него, а той с лекота ги отблъскваше.

Никола гледаше зашеметен. Сякаш съдбата му се подиграваше нелепо. Самият той – великият Никола Тесла, трябваше да се моли и да лази за частица женско внимание, а този селяк, който дори не бе хърватин, караше жените да припадат. Най-големия шамар на съдбата бе приликата им. Никола си каза: „Ще поговоря с него!”.

Стана бавно и с умерени крачки се приближи до непознатия. Попита дали мястото до него е свободно. Човекът кимна с глава в знак на съгласие.

– Никола Тесла, приятно ми е! – каза той, очаквайки възглас на изумление.
– Милко Калайджиев, и на мен! – отвърна човекът с възможно най-равен тон.
– Е, Милко, какво те води в Хърватия. Виждам, че не си от тук.
– Работа. Българин съм, музикант, тук съм да търся нови таланти, че родината ми се поизчерпа откъм такива. А ти šta radiš?
– Аз? Аз съм най-голямата жива легенда на Хърватия. Инженер съм, брилянтен бих казал. Прибрах се скоро от Америка за погребението на баща ми.
– Моите съболезнования! Лошо е да изгубиш близък. За това ли си толкова скапан? Да ме извиняваш, ама изглеждаш ужасно.

Очите на Никола се напълниха със сълзи.
– Не годеницата ми ме напусна. И дори на каза защо! А аз имам всичко – пари, слава, интелигентен съм, обичах я… ама пустите жени! Цял живот страдам от хронична самота!

Новият познайник се усмихна под мустак и махна с ръка на бармана за още една водка.
– Виж сега, аз занаят и образование нямам, ама от едно нещо разбирам и това са жените! Ще ти кажа къде ти е грешката, но в замяна искам да пуснеш ток в нашето село.

Никола почервеня:
– Ама как така! Пари мога да ти дам, но електрическият ток не е пролетен дъжд, че да го „пусна”!

Милко се засмя от сърце.
– Добре, щом казваш. Аз пари не искам! Искам ток! След като ти не можеш да ми го пуснеш, ще намеря друг!

Барът се завъртя пред очите на Никола. Как така ще намери друг тоя селяк. Знае ли с кого разговаря.
– Добре де, ще измисля нещо. Ще ви направя централа, имате ли река във вашето село?
– Не, нямаме, а и вече не желая да разговаряме за това. Тръгвам! И понеже си ми симпатичен, ще ти издам едни трик. Пусни си мустак! Пиленцата обожават да ги боцка мустак, когато ги целуваш. Айде със здраве – Doviđenja и от мен едно да знаеш: В мустака ти е силата!

Радина Стефанова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *