Ше си праЙм кот си искам

Последно – „Теленор“ става Цирк „Иванов“

Не съм от хората, които преекспонират една тема до безкрай, освен ако не става дума за кое да е от гербаджийските правителства и Кауфланд, но явно ще сменя рязко концепцията и месечните ми посещения в офис на Теленор ще превърна в личен поход в името на установяване на елементарни правила при плащане на сметки.
Имам претенцията да не съм глупак и ми е пределно ясно, че едва ли ще изляза победител току така, но най-малкото, което ще постигна в някакъв момент, ще е моята снимка да стои на всеки вход по всички Теленори по всички земни кълбета. Уверявам ви, че ми е по възможностите и ината!
И така, влизам в дюкян от гореспоменатата марка, държа се нормално, възпитано, секси ако щете и заявявам, че искам да платя две сметки (на майка ми и баща ми).
Идва едно русо, което като за начало се отнася също така нормално, възпитано, но доста октави по-малко секси от мен, тъй като сексапила ѝ е скрит между втора и трета гънка на гушката, която с криворазбрана гордост развява наляво-надясно. Аз декларирам първия номер, тя резонно ме пита на чие име е, аз отговарям и тя казва „Осемнайсет лева е сметката.“
Оторизирам я да я пусне, за да ѝ кажа следващата и да платя двете накуп, като съвсем по тъча се зачудвам на кръглата сума, ама не е като да е невъзможно, затова забравям съмненията си и чакам да чуя другата сума. В момента, в който казва „Двайсет и пет лева, господине.“ съмненията ми се изстрелват наново вече с двойна сила и аз хвърлям едно око на първата бележка, на която пише, че с сметката е 17 и 48, а плащам 18.
Преди да е натиснала „Ентер“-а рязко я стряскам русокоска с гърлен тон питайки я остро – „Защо сметката ми е закръглена???“
Шах с попа!
„Амиии….тооооо…“ – почва да мънка мацето с крива усмивка, която смятам да изтрия поне до края на седмицата.
„Втори път питам, госпожице или госпожо – защо сметката ми е закръглена без да съм упоменал, че разрешавам?“
Госпожицата или госпожата или блатната фея или каквато там е вече се е оплела като пате в кълчища и само сумти несвързано. След пет безкрайни секунди, в които аз търпеливо, но вътрешно нахъсвайки се я чакам дс измисли логичен отговор, главата ѝ ражда следното:
„Амиии, в случай, че нямате точна сума, реших да я закръгля, щото нямаме никакви дребни ииии…“
Дъжд от стотинки да вали, тия в Теленор няма да се сетят да излязат и да напълнят две кофи от тях! Все нямат, бе! Все – „Може ли да закръглим, щото нямаме дребни?“ А вече и не питат – директно заформят нагоре и сичко шес! Е, да де, ама ще е шес по моя часовник!
„Как така, мило либе, ти реши и въз основа на какво, че аз нямам дребни? Как, питам и отговор не искам, щото ще е тъп?“
Тя ошашавена, аз запалил моторетката и един такъв секси продължавам да бъда – просто няма как да се измъкне.
„Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ… – прави опит да пелтечи и успява дори крадлата на ресто – амиии, по преценка го правим..“
„Кое по преценка бе, душо неориентирана – побеснявам аз – дали в джобчето ми дрънкат семки и монетки или дали може да си позволиш скрито да ме изклатиш?“
И тук тъпата руса главица ражда поредната гениална мисъл оформена като отговор:
„Дали може да закръглим сумата без да ви уведомим е по преценка на консултанта.“
Полуидиоти с пълна липса на потенциал да станат цели такива са тия! Ако бяха кръгли като сумите, които ти пробутват, поне щях без угризения да ги оритам на място.
„И – викам ѝ – така като преценяваш нещата вече сега, през погледа на изминалите две-три минути, как ти се струва? Грешна преценка нещо, а-у? Ма, как така ще ме преценяваш на око бе, мойто момиче!? Що не прецени, че оная ми работа е голяма и дебела и не ме покани у вас тая вечер да те трясна както си трябва и доволна да останеш?“
Няколкото клиента наоколо вече започват снимки и клипчета да правят и сигурно ще се появя някъде из нета как беснея на обороти, но все пак с дръпната ръчна, щото не искам да предизвиквам паника. Чудя се как шибаният управител на обекта не цъфна отнякъде, та да си поиграя и с него.
И тъй като момата, дали от неопитност или инстинкт за самосъхранение наведе глава чак до между циците си и виновно млъкна, аз реших да мина на друга плоча, тая с поуката и изводите накрая и започнах да чета лекция по нормалност:
„Гледай сега – вдигни очи, виж този свят, живот днес трябва да върви напред, а не назад. Знам, че това да ме ограбваш така не е твое решение, а фирмена политика, но това нито ме прави по-малко нервен, нито пък теб те оневинява повече. Ако ги прибираше тия стотинки за себе си, щях да те разбера една идея по-добре, ама ти си наемник бе, мойто момиче! Крадеш за другите и накрая на месеца някой ти гледа закръглянките и сигурно те тупа по рамото казвайки ти колко си послушна и добричка, задето си дала своята лепта в осигуряването на милионния безлихвен заем, който отпускаме на фирмата ти ние потребителите посредством нашите дребни. На мен тези 52 от едната и 33 от другата сметка стотинки може да са ми последните и докато чакам превод именно те да ми купят кифлата или баничката с която ще преживея до утре. Ти ми ядеш баницата, разбираш ли? Ядеш я без въобще да ме попиташ може ли да я изядеш.“
„Ама аз да ви сторнирам сметката и да ви върна рестото…“ – опитва се да измяца нещо, което да ме умилостиви тя.
Връщам я на моята плоскост и продължавам:
„Не бе, не е идеята това. Няма да ти създавам още работа. По исли малко, постави се на мястото на крайния потребител, какъвто си и ти всеки ден по няколко пъти. Колко ще ти е приятно да ти вземат от парите без да те попитат и уведомят?“
„Ще го имам предвид, господине.“ – ми вика и пак забива поглед в краката си.
„Не, няма да имаш нищо предвид. В момента, в който изляза от офиса, ще отидеш при колегите си, ще им разкажеш какъв кофти клиент ти се е паднал, къв тъпак стиснат съм и още следващия, който влезе да си плаща, ще го ошиеш по същия начин. Щото не мислите. Щото сте прости изпълнители на заповеди и то много прости. Ама мен поне ще ме запомниш и се моли да ме запомниш добре, защото следващия път ще дебна да си ти на смяна и при теб ще платя. И отсега си представи колко ще съм бесен, ако пак се опиташ да ми извъртиш същия номер. Това сега ще ти се стори като росен дъждец след августовски пек, който е охладил потното ти чело, повярвай ми!“
После си взех бележките за платени суми, пожелах въпреки всичко спорна работа на целия екип, който се беше оцъклил да ме изпрати с поглед и излязох.
И няма да се промени нищо кардинално, уважаеми зрители, читатели и крайни потребители.
Не и в общ план. Така както нищо сериозно не се промени след офанзивата на Марешки преди две години да сваля цените на горивата, така както нищо не мръдна след десетките протести за това или онова, след наличието на хиляди фейсбук групи и страници в подкрепа на една или друга кауза или против този или онзи картел.
Оня ден някой пак ме покани да се присъединя в някаква измишльотина тук, нещо от рода на „Не зареждам в Лукойл и ОМВ“.
Що да влизам там? За да осигуря подкрепата на сипаничавия, който да си набута хората в Европарламента следващата година ли?
Аман от простотии!

Ей т’ва е цирк!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *