Яяя......

Почивка в Гранд хотел (втора част)

Публикувано

Всички порядъчно сме огладнели и се засилваме с хищна стъпка към ресторанта. Бе гледам една навалица отпред и си викам, сигурно се изчакват, че да седнат заедно, ако са компании на почивка. Разтиквам всички и се засилвам да влизам. Една любезна девойка стои отпред, хакнала си черна слушалка в ухото, а пред нея поставка като тия пред диригентите.

– Момент, колко души сте?
– Ми четири.
– Трябва да изчакате да се освободи маса.

Ко речи? Нали сте гранд? Как тъй ще чакаме? Девойката рискува да я изядем с микрофона и партитурите отпреде ѝ! Много мило ми обяснява, че гостите са повече от масите. Бърза справка с рецепцията потвърждава – 400 легломеста, 200 за храна. Ей тука ме застреляха. Като знаете българинът как се храни – 2 часа ракия и салата, 2 часа вечеря, 1 час десерт- направо ми стана лошо. Пък тука е и ол инклузив, значи едно 7 часа няма мърдане!

След около половин час се добираме до заветното влизане и нахълтваме, облещени от глад. Значииии, яденето поне си беше гранд! От всичко и по много. Тъпче тоз народ тия чинии, връща се по десетина пъти за нови, сяда и думка, докато не му се опъне шкембето и не му изтръпнат краката. Поне на половината е изписано на челото “Ех, къде е сега коремът на мама, че и него да напълня!“.

Аз и малкият сме абсолютна печалба за такива места. Аз не ям, щото все се пада да съм на диета, пък той нарочно не яде, че да може вкъщи да ме тормози, че е гладен, пък все няма нищо наготвено. Другите двама се представят достойно. Засилваме се със сина към масата с десертите. Тук не ме впечатлиха. Най-голям връх на кулинарията бяха едни чашки за шампанско, пълни с топчета зърнена закуска, отгоре малко крем от бисквитената торта, за която ще стане дума, и крокан. Другото са купешки сладки, ама не им се сърдя, щото за толкоз народ как се готвят и гурме десерти.

Сто човека са наобиколили масата и избират. Синът ми поглежда, ококорва се и въодушевно извиква:
– Яяяяяя, има бисквитена тортааааа! Ей, ама как не се научи да правиш една проста торта бе, мамо!

Значи целият тоз народ се обърна да види коя е тази смотана майка, вади пот се стичат по гърба ми и ми иде да потъна вдън земя. Аз не обичам млечен крем и затова такава торта у нас не вирее. Не ви се оправдавам, само да поясня. В този кулминационен момент малкият се обръща към мен и изцепва:

– От твоите канелони, конкильони, кишове, пайове и фоа гра, направо да му писне човек! Един път ще се наям като хората!

Няма да ви кажа как седнах като английската кралица, докато целият народ трескаво гугълваше в телефоните си тези думи, които е запомнил. Вие сега да не си помислите, че мога да ги готвя тия неща? Хич даже. Като набъркам някой буламач, правя справка в нета и ако ми замяза на нещо подобно, го кръщавам така. И после вкъщи си мислят, че ядат рататуй, а той е бъркоч от зеленчуци и каквото е имало под ръка.

Като цяло любовта към ол инклузива на сина ми датира от ранна детска възраст. Той яде едно нещо, само едно, после цяла нощ мрънка, че е гладен. Това си е коронен номер. Първия път беше на цели 3 годинки. Бяхме на почивка във Велинград. От вратата вижда крем карамела и се ухилва радостно. Аз и това не го ям, демек и не го правя. Докато се настаним на масата, това хлапе изчезна. Народ, блъсканица, изпатках – няма го! Под всички маси гледах и накрая завих към кухнята. Надул едни бузи, гледа сериозно и подръпва престилката на главния готвач. Ама един готвач – същ Виктор Баринов, с мустак и шапка.

– Извинете, обаче ви е свълшил клем каламелът!
– Така ли, младежо? А ти нищо друго ли не си хареса?
– Халесах, но мисля да ям това, а няма.

Зачервена и потна го извлякох оттам на нашата маса. Обяснявам аз, че нещо, като е свършило, свършило, ама няма братче. А-ха и да ревне. В това време до нас се приземява тоя огромен мъж с перфектната порция крем, изсипва в чинийка пред детето, завърта артистично соса, подава лъжичка и казва:
– Е, как е?
Малкият го поглежда с блеснали очи и отговаря:
– Изглежда плекласно!
Загребва с лъжичка, преглъща и продължава:
– А остатъчният вкус е плевъзходен!
Този човек се изчерви до последния косъм на мустака си!В този момент всички ние разбрахме, че туй дете, докато цял ден ми пили нервите, като врещи из къщи и ломи де-що намери, всъщност слуша внимателно кулинарните канали, които се въртят у нас 24/7, че белким и аз се науча да готвя нещо.

– Госпожо, искам да говоря нещо със сина Ви!
– Ама, моля Ви се, аз се изви…
– Не ме разбрахте, не се извинявайте, просто след вечеря искам да говоря нещо с детето.
– Ами, няма проблем.
Направо ми се отяде. Сега, нито да го бия, нито да му се карам. Не знам какво си говориха, но подозирам, че бидоха обсъдени всички любими ястия на сина ми, щото до края на почивката всички ядохме пици, сладолед, спагети, пържени картофи и крем карамел в несметни количества! Та тъй!

Наядохме се ние и залегнахме. Ставаме сутринта и се надяваме да не чакаме за закуска. Влизаме с дъщеря ми и аз казвам на девойката, че само ще вземем по едно кафе и после ще се върнем да закусим. Щото стриктно ни записват, да не би някой да яде по няколко пъти. Казваш си номера на стаята, отмятат те и айде. Пускаме си кафе с дъщеря ми и с чашите се засилваме да пушим навън.

– Изивнявайте, но е забранено изнасянето от ресторанта.
– Ми аз няма да изнасям.
– Ъ?
– Ами туй кафе ще го внасям в градината, та да пуша с него.
– Ами, в такъв случай е забранено и внасянето.

Вижте сега какво! Уточнявайте ги тия работи, да му се не знае! Дай сега кръгом, ама не точно. Извадих си аз от чантата чашата, без която не мога. Пък що не мога ли? Щото не мога да пуша, без да пия нещо. Да ме питаш тогаз защо въобще пуша? Отговор нямам и аз. Налях си кафето в нея, ударих капака и си изнесох ли, внесох ли – не знам, кафето като пич. Да ме прощават, ама 5 лв. за кафе не давам, при положение, че даже не закусвам.

На една маса отвън сложен един красив буркан с канелка. В него плуват резени лимон, портокал и грейпфрут. Брееееей, хич да не си жаден, припива ти се! Пък едни красиви чаши, не ти е работа. И дотук с красотата. Помните ли степчетата от едно време? Ха ей такова нещо имаше в бурканя, пък плодовете са за имитация на пресен сок. И оттам излязоха на сметка, щото ний от туй нещо не близнахме повече, ама гастърбайтерите много го харесаха. Като цяло, оплаквания от храната нямам, сега за СПА-то е друга работа…

Траяна Кайракова

(Бел.ред. – Аз лично се надявам да има още едно продължение 😊)

А първата част на тая хубавиня – ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *