Виктория Тинтерова

Почти бяла и добра

Публикувано

Днес мислех да съм бяла и добра, ама те ме предизвикват.

Нова дава филм, обеден, детски, на Дисни.. забранен за деца! Аз вече поприключих с манджурляците, останаха ми само 5-6, сипах си една черна бира, запалих цигара и се подредих за поредната коледна, харемиканска боза. Ако синът ми беше под 12 години, щях да му прасна два шамара и да го пратя в стаята му, да не ми пречи да гледам забранения филм за духове на Дисни… Правилно, нали?

Обаче пък, от друга страна, оня ден една, дошла от Италия, апелираше от Съдебен спор да дадат на социалните детето на комшийката, щото ѝ тече банята и псува. Начи няма да псувам, тихо бих го шамаросала това па дете! Са Чампоева-Жотева като казва да не гледа, няма да гледа! Тва да не са некви слободии, по-добре прайда да гледа! Добре, че порасна преди тая мода, горкото.

Снощи също даваха филм по приказка – Снежанка и ловецът. Не, не е от онези за възрастни, нищо, че така звучи, за деца е. Избиха се ви казвам, рязаха си главите, фърчаха мозъци, пищяха, Снежанка беше с панталон и непрекъснато кална и мръсна, а джуджетата, направо да откачиш от шубе като ги видиш. И много зли в началото, ама много. Аз не исках да го гледаме, но мъжът ми ми показа юмрук, пита зловещо:

– На кво ми мирише юмрукът?

На кашкавал, си помислих, но той добави:

– На печатница за некролози мирише… Аз направих баклавата, Виктория, затова ще гледаме каквото аз искам!

Рекох да кажа, че да, ама аз пък начупих орехите, т.е. свърших мъжката работа, ама си замълчах.
Така ме принуди с грозна сила да зяпам.

Това предизвикват телевизорите и тези празнични, коледи непрекъснати аремикански оптимизми и любов, която се лее като баклава, като крем с ягоди, като коледен пудинг, като шербет… от всяко малко градче и украси, украси… сега се сещам, че в кенефа нямам ни една украса…

Едно време хората не се караха на Семейство Калинкови, нали?
А българските филми са толкоз трагични и мрачни, че затвърждават убеждението, че живеем в некъв ад, ужас и тъпи диалози. И триалози.
Напрао ми се догледа „Жената зад щанда“…

Извинявам се, ако съм засегнала нечии сакрални чевства към коледната украса, пълнените пуйки, любовта в малки американски градчета между красива журналистка и млад мелеонер, шейни с елени Рудолф, целувки под имели, или имейли.. кво беше…

Но все пак не споменах турските сериали, Гала и Патрашкова, Модната икона, Него, Иван Костов, комунистите, нито Веско Маринов споменах, така че все пак бях добра.

Виктория Тинтерова

One thought on “Почти бяла и добра

  1. Добра си Вики, за бяла не се наемам, щото може да излезе не политкоректно.))
    Като една суща критикарка, ще ти река за трите извода от написаното:
    1. Орехи не се трошат и не се праи баклава, щото може да се опита мъжката сила на вкус. И без друго не сме приели истанбулската булка ли беше, конвенция ли, без разлика.
    2. Не се гледа нова тв, щото предизвиква киселини в стомаха, бучене в главата и други здравонеприемливи несгоди и е вредна за нашето здраве.
    3. Не чакай разрешенията и забраните на Чампоева и дружката й – врачанската аграрничка, ами направо не посягай към дистанционното. Повечето големи беди идват от идиотизмите, леещи се от черната кутия. Добре, че сме се формирали преди малките ни сиви клетчици (не по А. Кристи) да бъдат подложени на тотално облъчване със скудоумия и гьонсуратлък (производно от прекрасната „българска“ думичка гьонсурат, наскоро използвана от теб).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *