Ше си праЙм кот си искам

Почти убийство във влак

Публикувано

На същата дата преди 26 години, пътуват с влак за Бургас – свекървата и сина ми (4 годишен). Влакът пълен, всеки понесъл армагани, пуйки, петли (живи)… дамаджани за Новата година, тави, посуди, абе…менажерия, жунгла, паприкаш…

Отнякъде се чува акапелно – „Драгиева чешма“ но женски глас бързо сгълчава ентусиаста – „Тая ракия нали за Кирето я взе, бе?“

Та в този празнично зареден микро космос, пътуват маленкото и свекървата. Свекървата е от онзи тип селски жени, които ако не познаваш, спокойно можеш да предположиш, че са завършили минимум Сорбоната – бърз и аналитичен ум в съчетание с добро сърце и миловидна външност.

Маленкото – лудо по цялата глава! Три години след раждането му мислех за вазектомия и че би било грях тези гени да ги разпространяваме, защото след време ще ни съдят за престъпление срещу човечеството. Сега, само да уточня, че детето не беше някой разглезен лигльо, а наистина изключително хипер активно и любознателно. Ама то ти писва, бе!

„Бабо, бабо, защо тази лелка има мустаци, пък ти нямаш? Бабо, бабо, искам до стъклото! Не, искам до вратата! Не, искам да пишкам! Пък този чичко пръдна. Пръдна, пръднааа…аз го чух. Пък татко и той пие бира. (това по повод бирата на пръдливия чичко)

– А, какво работи татко ти? – пита го чичкото.
Свекървата светкавично се намесва – „Амии… той сина ми всъщност беше в партийната школа и във Варна висше…“
Малкият, за кратко – докато ѝ слага коронка от капачка от бира (слава богу на главата, не в устата) е млъкнал, но чул, че споменават татко му, дърпа баба си за ухото и крещи в него – „Бабооо…ти не знаееш…не е такъв! Татко е файансаджияяя..!“

Айди, веселко да ви е. И внемателно с професиите след след първата дамаджанка.

***

Малко ме е яд, че не кръстих синовете си с еднакви имена, примерно и двамата Кольо.
– Коле, донеси на мама ена биричка.

Златина Славова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *