Виктория Тинтерова

Почти цитати…амин!

Публикувано

– Какво е положението с Графа, то верно, паднаха много невиждане дъждове, с които, очевидно, трябва да свикнаме, понеже …. така… – почти цитат Ади и Виктор от Нова.

– Аз съм невинна! – Фъндич

– А плочките? – А. и В.

– Аз съм невинна! – Ф.

– О каналите? – те.

– Аз съм невинна, наноси… – тя.

– Ами ще си върнем ли Мария Луиза? – те.

– Аз съм невинна – тя.

– Амиии онова там? – те.

– Ама аз съм невинна, беее – изхлипа Фъндича и големи като бисери сълзи се стекоха по невинното ѝ лице.

– Добре, добре, само не плачете, няма да ви питаме повече такива неща. – мъчно им стана – кажете сега как сте, как са съпругът и дъщерята?

– А, те са добре – изхлипа тя, но се овладя – Гражданското общество също е добре, ако питате.

– Не питаме, но щом казвате..

– Радваме се. – те.

– Гражданското общество вече знае разните ни планове и ни следи изкъсо… – пак се разстрои лекичко тя.

– Моля ви, не плачете пак, нищо повече няма да ви питаме, обещаваме… само не плачете повече! – те – Сега много, много ще ви благодарим за разговора и ще можете да си идете в уютното кабинетче с иконите.

– Добре – изхлипа тя – и аз благодаря. Ама да знаете, ще кажа на Боби и на Кирчо, как ме мъчихте и как ме питахте за разни тротоари по Солунска. И ще му кажа как и за Графа ме питахте и ще видите вие….

– Моля ви, не казвайте, редакторите са виновни, те ни карат – изхлипа и В. и всички се разхлипаха и заподсмърчаха.

– Ние сме добри. Вижте, сега какво ще направим – ще пуснем едно репортажче за две близнета и едно за кървави изпражнения по морето хората ще забравят.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *